О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
София, 04,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 853/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Е-2007“ Е. <Еоод&@Е. - гр. Р. против решение № 246 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 497/2009 г. на Русенски окръжен съд.
Ответникът по касация – Л. С. Г. от гр. М. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с което е заявил, че е налице предпоставката „ по чл.280, ал.1, т.3, пр. 1-во ГПК” – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос / неуточнен/, разрешаван противоречиво от съдилищата. Посочено е още и това, че решаващият състав неправилно се произнесъл относно материалноправния въпрос за добросъвестността при изпълнението на задължение по договор за посредничество, като аргументите за тази неправилност били развити в касационната жалба, както и били приложени към нея- решение на Районен съд- Каварна и определение на Окръжен съд – гр. В., разглеждащи идентични казуси, решени в обратен смисъл. Към изложението били приложени решения на ВКС и решение на РОС в подкрепа на твърдението, че материалноправният въпрос е решаван противоречиво. Касаторът е заявил още „ че е налице кумулативно с наведената по-горе предпоставка и тази по чл.280, ал.1, т.3 ГПК”, като е възпроизведен и текста на нормата. Това разбиране е подкрепено с лаконичното изявление, че е налице обичайна практика -посредниците на недвижими имоти да формират офертната им цена „ по начина в настоящият казус”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал изрично, ясно и конкретно материалноправният въпрос, който се дефинира като такъв включен в предмета на спор и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Общо поставеният въпрос за добросъвестността при изпълнението на договор за посредничество няма такива характеристики. С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в разглежданият случай дружеството ответник- сега касатор, без да е налице съгласие на продавачите / няма данни да е бил и в договорни отношения с тях/ и изцяло в ущърб на купувача, чиито интереси следва да защитава с оглед създадената облигаторна връзка с договора за посредничество е включил в продажната цена и комисионната, която евентуално би могъл да претендира от продавачите, поради което същият съгласно чл.302 ТЗ и чл.63, ал.1 ЗЗД, като неизправна страна по договора няма право на неустойка. Във връзка с тези мотиви, касаторът не е конкретизирал точно кой въпрос противоречи на посочените решения на съдилищата. Извън това, че чл.280, ал.1, т.3 ГПК не съдържа посочената от касатора хипотеза, чието съдържание е в т.2 на текста, то и приложените решения на Районен съд-гр. Каварна и определения на Окръжен съд – гр. В. не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като за решението няма данни да е влязло в сила, а определението е извън предметния обхват на нормата. Не съставлява практика и приложеното решение на ВКС, с което по реда на чл.218а ГПК /отм./ е отменено въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане, без в него изобщо да се поставя въпроса за добросъвестно изпълнение на поети задължения при договор за посредничество. Няма относимост към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и приложеното решение на Русенски окръжен съд по гр.д. 1075/2007 г., с което при различна фактическа обстановка – различен договор за посредничество и различни обстоятелства при неговото изпълнение са направени и различни правни изводи. Липсата на обективен идентитет на хипотезите, от които се извежда, макар и общо материалноправния въпрос, води до извод за неустановеност на приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Развитите доводи, включително и тези в касационната жалба за неправилност на изводите на въззивния съд, съставляват общи оплаквания за незаконосъобразност на решението, квалифицират се по чл.281, т.3 ГПК, но нямат относимост към производството по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като двете хипотези формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, при които приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито лаконичното отбелязване, свързано с обичайната практика на посредниците на недвижими имоти.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 497/2009 г. на Русенски окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: