О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№424
София, 25.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 316/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ю. А. М. от с. П. против решение № 468 от 24.11.2008 г. по гр.д. № 2577/2008 г. на Софийски градски съд, ІV д състав, с което след отмяна на решение от 26.03.2008 г. по гр.д. № 11631/2007 г. на Софийски районен съд в частта, с която искът на Ю. М. срещу ЗАД “А” е уважен над размера от 4000 лв. до 7500 лв. и в частта за разноските и вместо него е постановено отхвърляне на този иск в отменената част.
Ответникът по касационната жалба- З. акционерно дружество “А” е на становище, че атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е възпроизвел очертаните от чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК хипотези, като е поддържал, че във връзка с наличието на материалноправен въпрос “се касаело за решение, с което съдът се е произнесъл по прилагане нормата на чл.52 ЗЗД”. Сочено е, че този въпрос се явявал съществен за спора доколкото се релевирал като порок на първоинстанционното решение размера на определеното обезщетение. Този въпрос е свързан и с понятието “справедливост”, по което, според касатора, липсвала легална дефиниция. Лаконично е изложено, че спора бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, посочени са и приложени решения на ВКС и САС. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поддържано, че постановяване на правилно решение по делото било от значение за точното прилагане на закона и че наличието на противоречива съдебна практика затруднявало страните по тези дела.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, тъй като не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Общо поставения въпрос относно приложението по чл.52 ЗЗД няма такава характеристика, тъй като въпроса следва винаги да бъде конкретен, пряко изведен от решаващите изводи на въззивния съд, които обуславят обжалвания правен резултат. Не решението, а именно този въпрос следва да бъде разрешен противоречиво от решаващия състав и от съставите постановили приложените решения на ВКС и САС. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка съдилищата са определяли различен размер обезщетения не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Поради това и така поддържаното от касатора противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Доводите, свързани с оплаквания за неправилност на съдебния акт се квалифицират по чл.281 ГПК, като в тях се включва и общо изразеното недоволство на страната от определения размер на обезщетението за претърпените вреди, поради това те нямат относимост към производството по чл.288ГПК.
Обстоятелството, че няма легална дефиниция на понятието “справедливост” не обосновава становището на касатора за наличието на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата. Освен това съдържанието на това понятие е изяснено чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, което има за правна последица недопускане до разглеждане на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 468 от 24.11.2008 г. по гр.д. № 2577/2008 г. на Софийски градски съд, ІV д г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: