О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 12,05,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1084/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. „ Л. И. ” АД – гр. С. от гр. С. против решение № 104 от 29.05.2009 г. по гр.д. № 523/2008 г. на Варненски апелативен съд .
Ответникът по касация –Е. К. Ш. от гр. А. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено в резултат на проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК, касаторът е посочил като основание за допускане на решението до касационно обжалване разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържал е, че при формиране на мотивите въззивния съд е постановил решение по „съществен” процесуалноправен въпрос – „ представляващ допускането на доказателства, респективно отхвърляне на направените доказателствени искания с оглед формиране на собствени мотиви на постановения съдебен акт”. Заявил е, че този въпрос бил от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложени са подробно оплаквания, квалифицирани и от страната като неправилност и необоснованост на съдебния акт и по конкретно – неправилно приложение на чл.205 ГПК / отм./ от въззивния съд. Поддържано е още, че с оглед обжалвания резултат било налице и противоречие между решението на първоинстанционния съд и това на въззивния съд. В заключение е посочено, че правилното решаване на „ настоящия казус” и уеднаквяване на практиката при тълкуване на чл.402 вр. чл.407ТЗ / отм./, вр. чл.19, ал.1 т.2 Наредба №4 респ. чл.213А КЗ било от значение за точното прилагане на „ този закон” / неуточнен/ и за развитие на правото. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Следователно не съставлява такъв въпрос общо посоченото – за допускане на доказателства, респ. отхвърляне на направените доказателствени искания с оглед формиране на собствени мотиви. Твърденията за необоснованост, неправилност на решението и нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия състав при постановяването му са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и са относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, а не към лимитивно определените основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общото възпроизвеждане на текста на нормата, нито изброяването на текстове на различни правни регламенти, за които не е сочено в какво се състои непълнотата им, респективно неяснотата им, предполагаща необходимост от тълкуване. Извън това по цитираните от страната текстове има практика в това число и задължителна, което предполага не само поставяне на конкретен правен въпрос/ който е общо основание и съответно задължителна предпоставка за допускане на акта до касационно обжалване/, но и конкретни доводи свързани с дефинитивната определеност на соченото основание.
Не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК и поддържаното от страната за противоречие на решенията, постановени по конкретния правен спор. Този довод е неотносим към настоящето производство, тъй като е ирелевантен спрямо предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Решенията постановени по конкретен правен спор по реда на инстанционния контрол не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспенсивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, а в поредността на тяхното постановяване тези решения са били и отменяни, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това тези решения като постановени по един и същ правен спор определят единствено процесуалния способ за приключване на делото с влязло в сила решение, което ще съставлява такава практика, тъй като само такова решение може да формира сила на пресъдено нещо.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 29.05.2009 г. по гр.д. № 523/2008 г. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: