О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.307
София, 15.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 208/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “М” А. – гр. С. против определение № 56 от 22.01.2010 г. по ч.гр.дело №951/2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 21.10.2009 г. на съдия по вписванията – гр. Р. за отказ на вписване на У. на “ М. инвест” А. – гр. С., в частта му относно апортирането в капитала на дружеството на поземлен имот, находящ се в гр. Р., ул. “. № 2* с построените в него сгради.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение касаторът е заявил, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпрос / неуточнен/ решаван противоречиво от съдилищата. Посочено е, че обжалваното определение противоречи на две определения на Софийски окръжен съд, които макар и да са постановени по различни правни спорове третирали аналогични случаи. Поставени са въпросите, след възпроизвеждане на текста на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – по какъв ред се извършва вписването, как се определя държавната такса, при отчитане, че се вписва У. , а не сделка с недвижим имот, следва ли съдията по вписванията да изисква представяне на данъчна оценка, както и декларация по 264 ДОПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос във връзка с довода си по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – арг. т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Дори, обаче, да се приеме, че общо поставените въпроси във връзка с т.3 на нормата, въпреки липсата на обосноваване на връзката им с решаващите изводи на съда, са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то не са налице предпоставките на т.2 от нормата, тъй като приложените определения на Софийски окръжен съд, касаят вписване на преобразуване на търговски дружества, докато разглежданата хипотеза третира искане с основание чл.73, ал. 5 ТЗ т.е. необосновано е разбирането на страната, че са налице аналогични хипотези, поради приложението на различни правни институти, чийто регламент е различен.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното заявяване, че произнасянето на ВКС, ще отговори на общо поставените въпроси. Липсата на доводи, свързани с противоречиво прилагане на правна норма, водят до невъзможност за установяване на наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване на обжалвания акт, като липсва и обосноваване на неяснотата или непълнотата на такава норма.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 56 от 22.01.2010 г. по ч.гр.дело №951/2009 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: