О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 07.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №330/09 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Г. Д. Д. и И. Д. К. срещу определение от 07.10.2008г. на В. касационен съд, ТК, първо отделение, с което е върната частната жалба на жалбоподателите против определение №39 от 23.09.2008г. по т.д. 370/2008г. на ВКС, ТК, І т.о. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба – “И” ЕООД – гр. П. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното :
Ч. жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е върнал подадената частна жалба от Д. и К. , като е посочил, че определението постановено по чл.288 ГПК не подлежи на обжалване.
Неоснователно жалбоподателите считат, че съставът на ВКС, І т.о. е нарушил съдопроизводствените правила, визирани в чл.254 ГПК. Обжалваният съдебен акт е постановен от тричления състав на ВКС, произнесъл се по чл.288 ГПК, извод налагащ се от задължителното администриране от същия състав на подадените в хода на производството молби, респективно жалби от страните. Определението е постановено върху подадената частна жалба и съставлява отговор на отправеното с нея искане за отмяна на определение №39 от 23.09.2008г. по т.д. 370/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., въпреки изрично посоченото в него, че същото не подлежи на обжалване. Атакуваният съдебен акт съдържа мотиви и диспозитив, от които се извежда определената в закона правна последица от недопустимост на подадената жалба. Следователно, налични са всички изискуеми от закона реквизити и постановеното определение е валиден съдебен акт.
Разгледано по същество, обжалваното определение е правилно по следните съображения:
Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона /чл.274, ал.1 ГПК/. Същото нормативно разрешение е въведено и по отношение на касационния контрол в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, а в обхвата на касационната проверка по силата на чл.274, ал3, т.2 ГПК се включват определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл.288 ГПК не попада в съдебните актове, за които се прилагат цитираните разпоредби. Случаите, изрично посочени в закона, в които съдебния акт може да се обжалва пред ВКС са визираните в чл.286 ГПК, а именно -разпореждането за връщане на нередовна касационна жалба поради подаването й след изтичане на срока за обжалване, неотстраняване в срок на допуснатите нередовности и необжалваемост на въззивното решение по чл.280, ал.2. Определението по чл.288 ГПК не попада и в категорията на преграждащите по –нататъшното развитие на делото, които могат да се обжалват с частна жалба пред друг състав на ВКС в хипотезата на чл.274, ал.2, изр.второ ГПК, защото породените от него правни последици не са относими към допустимостта на касационното производство в кръга от случаи, очертани по чл.286 ГПК, а към достъпа до касационно обжалване, преценката, за който е предоставена от законодателя изцяло в правомощията на ВКС, с оглед конкретно предвидените основания по чл.280, ал.1 ГПК, характеризиращи този вид обжалване като факултативно касационно обжалване. Необжалваемостта на определението по чл.288 ГПК следва и от съпоставката на съдържащите се в чл.296 ГПК норми, регламентиращи хипотезите, при които влизат в сила съдебните решения. В третирания по чл.296, т.3 ГПК случай не е предвидена обжалваемост за разлика от хипотезите по чл.296, т.2 ГПК, свързващи влизането на решението в сила с възможността за неговото обжалване, тъй като недопускането до разглеждане, като основание за влизане в сила на въззивното решение има същият правен ефект, както и неуважаването на касационната жалба – и в двата случая акта на ВКС е окончателен, по допускането или по основателността на касационната жалба. Чл.296, т.3 приравнява двата случая по правен ефект – решението на въззивния съд влиза в сила.
С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВРЪЖДАВА определение от 07.10.2008г. на В. касационен съд, ТК, първо отделение, с което е върната частната жалба на Г. Д. Д. и И. Д. К. против определение №39 от 23.09.2008г. по т.д. 370/2008г. на ВКС, ТК, І т.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: