О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 26.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 737/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. “Д”- гр. С., подадена от пълномощника му- адв. М. Я. против решение № 161 от 17.06.2008 г. по гр.д. № 3810/2007 г. на Софийски градски съд, ІV А състав, с което след отмяна на решение от 08.05.2007 г. по гр.д. № 8964/2005 г. на Софийски районен съд е осъден едноличния търговец да заплати на “А” Е. , гр. С. сумата 1952 лв. на основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ответникът по касация- “Арго лекс” Е. , гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
В резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е представил изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като е поддържал, че “от съществено значение за правото било дали съдилищата при разглеждане на съдебните спорове ще изграждат своите правни доводи само въз основа на част от доказателствата”. Още от съществено значение за правото било и това дали “то ще се прилага в различен смисъл от този, който законодателя е приложил в него-може ли да се допусне да се ангажира договорна отговорност на страната по един прекратен договор, която страна не носи отговорност за прекратяване на договора”. Касаторът е сочил, че въззивният съд е постановил решение, което било в противоречие с всички решения на съдилищата и ВКС, тъй като ВКС във всички свои актове проверявал фактологичните изводи на съдилищата с оглед нарушение на процесуалните правила и правилата на логиката. Страната е заявила, че представя ППВС №7/1965 г., решение № 621/1999 г. по гр.д. № 2423/1998 г. на ВКС, V г.о., решение № 300/2001 г. по гр.д. № 874/2000 г. на ВКС, ІІ г.о. Други доводи не са сочени.
С оглед изложеното се налага извод, че касатора не установява наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Същият не е посочил, кой е съществения материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, разрешен при условията на една от визираните в цитирания текст хипотези. Общо поставения въпрос не може да бъде приет за съществен, тъй като дефинитивно, за да бъде такъв, той следва да бъде поставен конкретно, да е в пряка относимост с решаващия извод на въззивния съд и да обуславя изхода на спора. Поради това въпросът- може ли да се допусне да се ангажира договорна отговорност на страната по един прекратен договор няма тези характеристики, а съдържа единствено становището на страната по основателността иска, което като твърдение подлежи на самостоятелно доказване в процеса. Във връзка с липсата на формулиран съществен въпрос правно необосновано страната счита, че следва да се обсъжда противоречие между постановения съдебен акт и приложените решения на ВКС, както и служебно приложеното постановление на Пленума на ВС. Не противоречието между самите съдебни решения обуславя приложното поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК, а противоречивото разрешаване на конкретен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 161 от 17.06.2008 г. по гр.д. № 3810/2007 г. на Софийски градски съд, ІV А състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: