О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 07,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 40/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „И” ООД- гр. П. против решение № 127 от 30.06.2009 г. по т.д. №98/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация – „Т” АД – гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С представеното, в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че в изпълнение изискването на чл.281, ал.1, т.1 и 2 ГПК „ за обосноваване допустимостта на касационно обжалване” в касационната жалба били посочени решения на ВКС, за които считал, че били в противоречие с обжалваното- „ по т.1 на чл.281 ГПК” като са изброени решенията. Посочено е още, че отделно от това по съществото на спора в касационната жалба били цитирани още „ множество други съдебни решения”, като са посочени и „доводи за противоречивост на съдебните актове”. Заявил е, че в изпълнение на нормата на чл.281, т.3 ГПК в касационната жалба били изложени и подробни доводи, „ изтъкващи нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост”. Други доводи не са развити. В касационната жалба липсва конкретно посочване на материалноправен респ. процесуалноправен въпрос, както и изложение, обосноваващо една от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, поради което и с разпореждане от 11.08.2009г. производството е било оставено без движение с изрични указания за формулиране на правен въпрос и за обосноваване на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, в резултат, на което е представено и разгледаното изложение.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК №1/2009г. Следователно, не са релевантни по смисъла на цитираната норма изложените оплаквания за неправилност на съдебния акт, които се квалифицират по чл.281 ГПК/ както е посочил и касатора/ и са относими към разглеждане на спора по същество, но ирелевантни към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. От лаконичното изложение на касатора може да се изведе, че същият е сочил основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ неправилно квалифицирано от него по чл.281 ГПК/. Това основание, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. Следователно, не е довод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, общото изброяване на съдебни актове и препращането към касационната жалба, в която те са разглеждани в контекста на оплакванията за незаконосъобразност на изводите на съда. В тази връзка следва да се отбележи, че не решението, а само конкретно поставения правен въпрос следва да бъде решен противоречиво в сравняваните съдебни актове. Извън тези доводи и приложените, цитирани в молбата от 16.09.09г. решения на ВКС / относими към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ третират различни искове, неотносими към разглежданите с обжалвания съдебен акт. Така например- решение №1996/98г. на ВКС, постановено в производство по чл.613А ТЗ вр. чл.218К ГПК, разглежда наличие спрямо конкретния случай на предпоставките по чл.608, ал.1 ТЗ и касае откриване производство по н. по молба на кредитор, решение №831/03г. на ВКС, ІІ г.о. третира иск с правно основание чл.22, ал.3 СК, решение №1287/99г. на ВКС, ІІ г.о. разглежда иск по чл.26 ЗЗД, но като основание за нищожност на договора е поддържано- продажба на недвижим имот от несобственик. И в тази хипотеза не е налице противоречие с изводите на въззивния съд, тъй като състава на апелативния съд не е приел за нищожна процесната сделка поради това, че продавача по нея е бил несобственик на продадената недвижима вещ, а поради други основания подробно разгледани от решаващия съд-нарушение на императивната правна норма на чл.718 ТЗ,като са изпълнени указанията дадени от ВКС по реда на чл.218 з ГПК / отм./. Решение №11981/08г. по гр.д. 4955/07г. на ВКС, І г.о. цитирано от касатора, постановено по чл.218а ГПК / отм./, доколкото разглежда приложимост на чл.431, ал.2ГПК / отм./ спрямо нотариален акт за учредяване на договорна ипотека е ирелевантно към разглеждания случай, третиращ отмяна на нотариален акт, обективиращ призната с решението за нищожна сделка, с предмет недвижим имот- по отношение, на който е уважен предявения петиторен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ . Следователно, не е налице и обективен идентитет между сравняваните хипотези. Представените решения на Плевенски окръжен съд също така разглеждат различни искове от тези по обжалваното решение, а при липса на поставен правен въпрос не може да бъде обсъждано и твърдяното от касатора противоречие.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 127 от 30.06.2009 г. по т.д. №98/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: