О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София, 23.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 545/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Ю. М. А. от гр. С. против определение № 248 от 26.03.2009 г. по ч.гр.д. № 276/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила определение от 19.01.2009 г. по гр.д. № 311/2001 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на касатора за освобождаване от такси и разноски по производството за отмяна на влязлото в сила решение от 22.04.2003г. по гр.д. 331/01г. на Кърджалийски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба – А. за д. в. – гр. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК поради което частната касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до касационно обжалване на акта на въззивния съд с наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В, представеното, след проведено производство по привеждане на частната касационна жалба, в съответствие с чл.280, ал.1 ГПК, касаторът е поддържал, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като процесуалноправен въпрос е формулирал въпроса- “ може ли след като на три инстанции на ищеца е предоставена процесуалната привилегия да не заплаща следващата се държавна такса, такава да му се иска при предприемане процедура по отмяна на съдебното решение по реда на чл.303 ГПК”. Страната подробно е проследила развитието на процесуалния спор, като в тази връзка е развила и оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд.
Касаторът не обоснова довод за приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от него въпрос няма относимост към решаващия извод на съда, който се основава на приложение на нормата на чл.83, ал.2 ГПК, чиито предпоставки следва да бъдат налице за да бъде постановен желания от молителя правен резултат. Съдът е приел, с оглед установеното по спора, че въпреки дадените възможности и валидно проведени производства по отстраняването на недостатъците на молбата, изискуемите доказателства не са ангажирани. Следователно, изложеното от страната няма относимост към разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съставлява оплакване за незаконосъобразност на акта, което е ирелевантно към производството по допускане на касационно обжалване. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Приложената от въззивния съд норма – чл.83, ал.2 ГПК- е достатъчно ясна и ненуждаеща се от тълкуване, тъй като с нея изрично и лимитивно се изброяват доказателствата, които следва да ангажира молителя по искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски за определено конкретно съдебно производство. Производството по чл.303 ГПК е извънинстанционно и към него на още по-голямо основание е приложим принципа за неотносимост на осъществените в редовното производство процесуални действия. Тъй като разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК не обвързва искането за освобождаване от такси и разноски с предходни проведени подобни производства, то и същите са ирелевантни за основателността му. Или с оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената частна касационна жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 248 от 26.03.2009 г. по ч.гр.д. № 276/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: