О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 18.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т. дело 5/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, образувано по частна жалба на Е. К. Г. от гр. В. срещу разпореждане №1169 от 02.10.2008г. по т.д. 311/08 на Варненски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – “ Г. ” EООД – гр. В. е на становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С разпореждането, предмет на обжалване, съдия при Варненски апелативен съд е върнал частната касационна жалба на Е. К. Г. против определение №301 / 05.09.2008г. по ч. д. №311/2008г. на същия съд, след извършена преценка, че така постановения съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
С определение №301 / 05.09.2008г. по ч. д. №311/2008г. на Варненски апелативен съд, постановено в производство по чл. 389 ГПК, е потвърдено определение от 10.06.2008г. по т.д. 411/08г. на Варненски окръжен съд, с което е било допуснато обезпечение по иска на “ Г. ” ЕООД – гр. В. срещу Е. Г. с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД вр. чл. 83 ЗЗД- за връщане на сумата 40 000евро- чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху вземането на Г. по изп. д. № 2* на ЧСИ Н. Г. При тези фактически данни, въззивният съд правилно е разпоредил връщането на подадената срещу този съдебен акт частна жалба, тъй като същият не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Варненски апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила.
С постановяване на обжалваното разпореждане, съставът на Варненски апелативен съд не е нарушил закона, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1169 от 02.10.2008г. по т.д. 311/08 на Варненски апелативен съд, с което върната частната касационна жалба на Е. К. Г. против определение №301 / 05.09.2008г. по ч. д. №311/2008г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: