О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 18,05,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1089/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Б”А. – гр. С. против решение № 295 от 31.01.2008 г. по гр.д. № 718/2007 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация – „ЗТВ” А. – гр. Б. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с което след възпроизвеждане на текста на нормата на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК, лаконично е отбелязал, че съобразно трайната практика на ВКС, за да бъдел уважен иск по чл.59 ЗЗД било необходимо да се установи, че в полза на ответника по иска е налице обогатяване, а въззивният съд приел, че било налице обогатяване,поради това, че процесната машина стояла на площадката на ищеца без да бъде заплащан наем, като не бил отчел наложения запор върху нея. Посочено е още, във връзка с твърдението за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, че за точното тълкуване на чл.59 ЗЗД, ВКС, следвало да се произнесе по въпроса – „ налице ли е обогатяване на собственика на запорираната вещ, изразяващо се в неплащане на разходи за съхранението на вещта за периода на запор, наложен за обезпечение на вземане на ищеца „ЗТВ” А. по негово искане и в негова полза, но по друго дело, а не по процесното дело”. Лаконично е отбелязано, че когато запорът бил наложен по предявен иск практиката била безспорна, но нямало такава в случаите „за казус от категорията на посочения”. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал конкретно материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК във връзка със соченото от него за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, .1 ГПК. Дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяната хипотеза на т.1 означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС. Следователно, не е довод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, лаконичното отбелязване, че според трайната практика на ВКС по приложението на чл.59 ЗЗД,следвало да е налице установеност на обогатяването на ответника- а и това изискване произтича от фактическия състав на нормата. Кратко изложеното разбиране за това, че съдът неправилно е възприел установената по спора фактическа обстановка, не съставлява довод по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като то по своята същност е оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт, свързано е с поддържаното от страната становище по спора, а не с правните изводи на въззивния съд и е относимо към чл.281 ГПК, но не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като двете хипотези формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, при които приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито лаконичното отбелязване, че по поставения от нея въпрос нямало съдебна практика.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 295 от 31.01.2008 г. по гр.д. № 718/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: