О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 12,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 706/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “К” А. – гр. С. и касационна жалба на И. Г. С. от гр. П. против решение № 443 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 290/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на “К”А. <Ад&@А. - гр. С.:
Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение в частта му, с която съставът на Пловдивски апелативен съд е отменил решение № 53 от 25.01.2008 г. по гр.д. № 730/2007 г. на Пазарджишки окръжен съд в осъдителната му част за разликата над 10629.26 лв. и по същество e отхвърлил иска в тази част, както и в частта за разноските в размер на3294лв.
С изложението си по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е поддържал, че в обжалваната част решението е необосновано – развити са доводи за допуснати нарушения от въззивния съд, с оглед интерпретиране на доказателствата по делото. Направен е извод, че съдът не е обсъдил всички релевантни факти и направените от страната доводи в противоречие със задълженията си по чл.188 ГПК / отм./като по този начин се е произнесъл по “съществен въпрос” / непосочен/ в противоречие с практиката на ВКС. Поддържано е още, че по приложението на чл.188 ГПК е налице трайна практика на ВКС, посочени са решения на ВКС в този смисъл. По отношение на разноските е твърдяно, че съдът е нарушил правилото на чл.64, ал.1 ГПК / отм./и се е произнесъл по въпрос свързан с разпределение тежестта на разноските в противоречие с ТР №119/56г. на ОСГК на ВС на РБ. Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на частта, с която след частична отмяна на решението на първостепенния съд е отхвърлен предявения от него иск по чл.59 ЗЗД за сумата 19222.72лв.. Същият не е формулирал релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос- такъв свързан с решаващите изводи на съда, обусловили постановения правен резултат. Доводите за необоснованост на изводите на съда, както и тези свързани с нарушения във връзка с цялостното обсъждане на доказателствата по делото съставляват оплаквания за незаконосъобразност на акта, което се квалифицира по чл.281 ГПК, но не обуславя приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка общо изброените и посочени решения на ВКС по приложението на чл.188 ГПК / отм./ не могат да обосноват допускане на акта до касационно обжалване, тъй като преценката за наличие на установеност на твърдяните обстоятелства е свързана с доказване на настъпване на конкретни юридически факти и тя е винаги конкретна и обусловена от съвкупната преценка на всички събрани доказателства, от които се извежда извода за установяването на съответното поддържано от страната твърдение. Конкретността на всеки правен спор по този въпрос изключва еднородността на хипотезите, при които би могло да се получи противоречиво тълкуване.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК в частта, с която след частична отмяна на решението на първостепенния съд е отхвърлен предявения иск по чл.59 ЗЗД за сумата 19222.72лв., поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в обсъжданата, обжалвана от касатора част.
В частта, относно разноските, касаторът е поставил като релевантен въпрос този относно разпределение на тежестта за разноски по делото във връзка с приложението на чл.64, ал.1 ГПК/отм./. Сочил е, че този въпрос е решен в противоречие с т.1 на ТР № 119/56г. на ОСГК на ВС на РБ, с което е прието, че при частично уважаване на иска всички направени от ищеца разноски се присъждат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част на иска. С решението си въззивният съд е освободил изцяло от разноски ответника въпреки, че е оставил в сила акта на първостепенния съд за частично уважаване на иска по чл.59 ЗЗД, тъй като е отменил решението в частта, с която в полза на ищеца са били присъдени разноски в размер на 3294.08лв. и е присъдил такива само в полза на ответника. Този правен резултат е мотивиран с това, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1220лв. – съразмерно с отхвърлената част на иска, която била двукратно по-голяма от уважителната. Или въпросът относно тежестта на възлагане на разноските е решена в противоречие с приетото по цитираното тълкувателно решение.
Следователно, налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и в тази част решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18, ал.2, т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 65.88лв.
По касационната жалба на И. Г. С.:
Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение, в частта му, с която съставът на Пловдивски апелативен съд е оставил в сила решение № 53 от 25.01.2008 г. по гр.д. № 730/2007 г. на Пазарджишки окръжен съд за частично уважаване на иска по чл.59 ЗЗД до размер на сумата 10629.26лв.
С изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирани в касационната жалба, касаторът е поддържал, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите относно дължимостта на сумата и отговорността му за действията като изпълнителен директор и по въпроса относно тежестта на доказване и обсъждане на доказателствата. Посочил е, че с решение по т.д. 197/05г. на ВКС, ТК, І т.о. било прието, че отговорността на членовете на управителния съвет по чл.237, ал.2 ТЗ е вид деликтна отговорност. Касаторът е заявил, че е изпълнявал задълженията си с грижата на добър стопанин и по делото не са били събрани доказателства относно елементите на деликтната отговорност – а именно – щета, вина, причинна връзка. Посочено е и решение по гр.д. 814/99г. на ВКС, Vг.о., с което било прието, че необсъждането на всички доказателства било основание за отмяна на въззивното решение, като е изведено общо, че доколкото ПАС бил отказал да обсъжда събрани пред него доказателства / неуточнени/, то решението било в противоречие с практиката на ВКС. Изложеното, според страната, установявало наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставения въпрос относно “дължимостта на сумата и отговорността за действията като ИД” съставлява въпрос свързан с установяване на конкретни факти по спора, но не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, такъв е и общо поставения въпрос относно тежестта на доказване и обсъждане на доказателствата, който без посочени конкретни данни има единствено доктринерен отговор. За да е релевантен поставения въпрос то следва същият да е относим към конкретен решаващ извод на въззивният съд, обусловил постановения от него правен резултат. Следователно, общо поставените въпроси, за които не е изяснена връзката им с мотивите на обжалвания съдебен акт не съставляват такива въпроси. Наличието на такъв въпрос е необходима предпоставка за извършване на преценката по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Ирелевантно за производство по чл.288 ГПК е цитираното решение по т.д. №197 /05г. на ВКС, І т.о., тъй като същото третира въпрос различни от разгледаните от въззивния съд с обжалвания съдебен акт – с него ВКС, І т.о. се е произнесъл по иск за причинени вреди на дружеството от неговия изпълнителен директор, с правно основание чл.230а ТЗ, а разглеждания правен спор е с правно основание чл.59 ЗЗД и има за предмет претенция за неоснователно обогатяване, с оглед получени от ответника в качеството му на изпълнителен директор, но неотчетени по надлежния ред суми – служебни аванси. Не установява разбирането на касатора за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и соченото решение на ВКС, V г.о. по гр.д. 814/99г., по което приетото за необсъждане на всички доказателства, касае различна фактическа обстановка, при различни данни и доказателствена тежест. Освен това неправилното интерпретиране на данните по делото се свързва с общите оплаквания за незаконосъобразност и съответно се квалифицира по чл.281 ГПК, но не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обсъжданата част .
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 443 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 290/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, само в частта, с която е отменено решение №53 от 25.01.2008г. по гр.д. №730/07г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта му, с която е осъден И. Г. С. да заплати на “К” А. – -гр. София съдебни разноски в размер на 3294.08лв..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 443 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 290/2008 г. на Пловдивски апелативен съд в останалите му обжалвани части.
УКАЗВА на касатора- “К”А. – гр. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 65.88лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: