О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.440
София, 17.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 353/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК, образувано по частна жалба на А. Й. Е. от гр. Б. против определение № 103 от 01.04.2009 г. по ч.гр.д. № 69/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на принудителното изпълнение на вземанията по заповед № 26 от 10.03.2009 г. на Бургаски окръжен съд за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 69/2009 г. на БОС.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното :
Ч. жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаски окръжен съд е отказал спиране на изпълнението на издадената от него заповед за изпълнение по реда на чл.420 ГПК, като е приел, че не са налице предпоставките на текста, тъй като молителят не е представил надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД, нито е сочил убедителни писмени доказателства. Прието е още, че посочената от страната прокурорска преписка, дори и да е била представена по делото няма характер на убедително писмено доказателство по смисъла на чл.420, ал.2 ГПК.
Определението е правилно.
Молителят е твърдял недопустимост на атакувания съдебен акт, мотивирано с това, че съдът не се бил произнесъл по направено искане за удължаване на срока и съответно не могъл да представи своевременно удостоверение от районна прокуратура – Б. , което да установява, че срещу него е било възбудено наказателно преследване- с предмет престъпни действия на жалбоподателя и други обвиняеми в резултат, на които са настъпили щетите, претендирани с акта за начет, съставляващо основание по чл.417 ГПК. Този довод е правно необоснован.
Жалбоподателят смесва различни правни категории -недопустимостта на акта с оплакванията за неговата незаконосъобразност, поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Непроизнасянето по молби по движение на делото, подадени от страните в хода на производството не може да доведе до недопустимост на постановения в това производство съдебен акт, тъй като юридическите факти, относими към тази категория са различни от изложените от страната. Освен това дори и да се приеме, че непроизнасянето по молбата за удължаване на срок съставлява процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените, които могат да доведат до отмяна на акта, тъй като съдът изрично е приел, че доказателството, заради което е поискано удължаване на срока е ирелевантно за неговите изводи за неоснователност на подадената молба по чл.420 ГПК.
Изводите по основателността на молбата на въззивния съд са правилни.
За да съставлява убедително писмено доказателство водещо до спиране на изпълнението по реда на чл.420 ГПК, това доказателство следва да е допустимо, относимо и необходимо за провежданото производство. Представените доказателства от жалбоподателя за образуване на досъдебно производство и привиличането му като обвиняем за престъпление по чл.219, ал.4 във вр. с ал.3 и ол.1 НК във вр. с чл.26 и чл.23 НК не могат да бъдат ползвани в гражданското съдебно производство, към което би била относима единствено постановената присъда, третираща обстоятелствата релевантни за ангажиране имуществената му отговорност. Освен това дознанието № 177/2005 г. по описа на РУ – Т. полиция, гр. Б. съставлява досъдебна фаза на производството, в която не се постановяват актове релевантни към разглежданите в заповедното производство въпроси.
Неправилно страната счита, че аргумент в подкрепа на нейното разбиране може да се изведе от разрешенията дадени с ППВС № 7/1980 г. Посочените т.5, 6 и 10 от ППВС № 7/1980 г. третират различни и неотносими към уредената в чл.420 ГПК възможност. Освен това същите са постановени по ЗФК /отм./ и съобразени ГПК /отм./, т.е почиват на отменена материалноправна и процесуалноправна уредба.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което определението следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 103 от 01.04.2009 г. по ч.гр.д. № 69/2009 г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: