О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
София, 07.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №606/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, образувано по частна жалба на З. компания “ Л. И. ” А. – гр. С. против определение № 891 от 25.06.2009 г., с което състав на Софийски апелативен съд е прекратил производството по гр.д. № 2272/2006 г. по описа на същия съд и е обезсилил решение от 06.10.2006г. по т.д. 530/05г. на Софийски градски съд, поради погасяване на вземането предмет на иска на основание чл.739, ал.1 ТЗ. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, след отмяна на определението, с което е даден ход по същество на спора и на определението, с което е било възобновено спряното на основание чл.637, ал.1 ТЗ производство е прекратил производството по делото и е обезсилил обжалваното пред него решение на първостепенния съд като е приел за безспорно по делото, с оглед изявлението на представител на ищеца по спора – сега касатор, че процесното вземане не е било предявено в производството по несъстоятелност в предвидените за това срокове. От тези факти е изведен и обжалвания правен резултат, мотивиран с това, че след изтичане и на последния срок за предявяване на вземането, възникнало до датата на откриване производството по несъстоятелност – каквото е процесното, не могат да бъдат предявявани, а непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, съобразно чл.739, ал.1 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Ирелевантни са изложените от жалбоподателя доводи по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед реда, по който се разглежда подадената жалба, която не е касационна, тъй като неин предмет е постановено за първи път определение на въззивен съд, по което инстанционния контрол се осъществява от ВКС не по чл.274, ал.3 ГПК, към който е относимо и изложението по чл.280, ал.1 ГПК, а по чл.274, ал.2 ГПК, който текст не поставя такива изисквания. Без правно значение за повдигнатия процесуален спор са изложените в частната жалба доводи по допустимостта и основателността на подадената от противната страна въззивна жалба, по които, за да се произнесе ВКС следва да бъде постановено въззивно решение, определящо и предмета на неговото произнасяне. В тази смисъл правно необосновано е и отправеното искане за разрешаване на правния спор по предявения иск, чрез оставяне в сила решението на първостепенния съд. Предмет на настоящето производство е законосъобразността на прекратителното определение на въззивният съд и приложените в тази връзка правни последици.
Обжалваното определение е правилно.
Разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ императивно изисква спиране на съдебните и арбитражни производства по имуществени, граждански и търговски дела срещу длъжника при откриване на производство по несъстоятелност. Нейната приложимост е ясно очертана, като също така лимитивно са изброени и изключенията, сред които не е разглеждания правен спор. Правният смисъл на това спиране е обусловен от предоставената на кредиторите възможност да заявят своето вземане именно в производството по несъстоятелност, с оглед неговото удолетворяване, което може да бъде реализирано само по този ред. В тази връзка е и подробната регламентация, определяща последващите възможности за възобновяване на спряното по този ред производство – в хипотеза на невключено вземане в списъка на приетите вземания, респективно, включено вземане срещу което, обаче е направено възражение- арг. чл. 637, ал.3 ТЗ. В хипотеза на прието и неоспорено вземане производството се прекратява- чл.637, ал.2 ТЗ. Този регламент не визира хипотеза, при която вземането изобщо не е било предявено в производството по несъстоятелност по реда и сроковете за това, именно защото извън това производство тези вземания не могат да бъдат реализирани. След като чл.688, ал.1 пр.2 –ро ТЗ установява, че след изтичане на срока за допълнително предявяване на вземането, възникнало до датата на откриване на производството по несъстоятелност, то не може да бъде предявено, се налага извод, че хипотезата, при която вземането изобщо не е било предявено в производството по несъстоятелност до изтичане на посочените срокове, какъвто е разглеждания случай е уредена именно с чл.739, ал.1 ТЗ, чиято приложимост обуславя и постановения от въззивния съд правен резултат. Или обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 891 от 25.06.2009 г. по гр.д. 2272/06г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1-ви с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: