О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 02,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 842/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. С. С. от гр. Л. против решение №168 от 22.06.2009 г. по гр.д. № 226/2009 г. на Ловешки окръжен съд.
Ответникът по касация – “” А. – гр. Ловеч не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът С. е поддържала, че съдът се е произнесъл по “ съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос”/ неуточнен/, решен в противоречие с практиката на ВКС и който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Посочено е, че в практиката си както ВКС, така и съдилищата приемат еднакви, конкретно изброени предпоставки на иска по чл.108 ЗС. Изложено е разбирането на страната за установените факти по делото – разгледани са отношенията между страните, както във връзка със споразумение, сключено на 23.11.1991г., така и във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение между тях. Развити са доводи за оригинерното придобиване на имота от страна на касатора С. и неправомерните действия на ответника по касация свързани с изтегляне на документацията от ДСК- Ловеч, засегната е и доказаността на активната материалноправна легитимация на ищеца – всичките тези факти, разгледани в контекста на поддържаното от страната становище по иска по чл.108 ЗС. Направен е извод, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са изброени три решения на този съд. Посочено е, че в обжалваното решение били засегнати въпроси, които касаят точното прилагане на важни разпоредби /неконкретизирани/. В срок е постъпило и допълнение към касационната жалба с допълнение и по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, в което е посочено като материалноправен въпрос този относно приложението на ЗОЕТДДИ във връзка с липса на доказване на правоприемство между “ посочените в актовете за преобразуване стопански предприятия”. Поддържано е още, че липсвало произнасяне по чл.17а ЗППДОП / отм./Изброени са съдебни актове, в които, според страната, било обосновано приложението на чл.17а ЗППДОП / отм./. Посочено е, че съдът се произнесъл и по процесуалноправен въпрос, а именно включване на конкретно изброени доказателства, които не били приети по делото, което било в противоречие с практиката на съдилищата по чл.188 ГПК / отм./ – без изрично да е уточнена такава практика.
Касаторът С. не е формулирала изрично правен въпрос, съставляващ общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК – който да е включен в предмета на спор и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 ТР ОСГТК № 1/09г. /. Но дори и такъв въпрос да бъде изведен от изложението, а именно този свързан с недоказаност на активната материалноправна легитимация на ищеца по ревандикация, то следва да бъде установена една от хипотезите визирани в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предполага разрешаване на този въпрос в противоречие с разрешенията дадени с друго влязло в сила решение. Страната неправилно е квалифицирала основанието по т.1 на текста, тъй като не е сочила практика визирана в т.2 на ТРОСГТК №1/09г., а е посочила противоречие единствено с казуална практика на ВКС. Извън това, че липса обосноваване на конкретно противоречие при разрешаване въпроса за материалноправната активна легитимация на дружеството- ищец, като не съставлява такова обосноваване общото посочване на приложението на ЗОЕТДДИ, но и твърдението, че съдът не се е произнесъл по приложението на чл.17а ЗППДОП/ отм./ е фактически невярно, тъй като решаващият състав изрично е отчел действието на нормата, след като подробно е проследил преобразуването и приватизацията на МК “Б” – гр. Л.. Приложеното и цитирано решение №1250/2009г. на ВКС, І г.о. постановено по реда на чл.218а ГПК / отм./третира съвсем различна хипотеза от тази по разглеждания съдебен акт, свързана с въпроси за собствеността на сграда построена през 1988г., върху държавна земя и предоставена на СПТУ- професионално училище към държавното предприятие, построило сградата. При различни фактически данни, относно правото на собственост и неговата транслация, страната не посочва общите въпроси разрешени с двете решения, за да може да бъде обсъдено такова противоречие, каквото не се установява при прочита им. Приложеното решение на Ловешки окръжен съд е ирелевантно, тъй като няма данни да е влязло в сила, поради което не се включва в предметния обхват на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Без правно значение за допускане до касационно обжалване на обжалвания съдебен акт са и общите доводи за противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл.188 , ал.1 ГПК / отм./, тъй като такава практика не е посочена, дори не е конкретизирана като правен извод, а оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от съда при обсъждане на доказателствата по спора, съставлява общо оплакване за незаконосъобразност, което е неотносимо към производството по чл.288 ГПК. Същото се отнася и за подробно изложените доводи във връзка с твърдяната от страната фактическа обстановка и интерпретацията в контекста на поддържаното по иска от нея. Цитираните решения на ВКС, извън тези доводи и при липса на каквато и да било конкретност свързваща ги с мотивите на решаващия състав не установяват предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това тези решения нямат връзка и с конкретно разглеждания случай – така например – решение № 1359/93г. на ВС,третира въпроса относно преклудиране на ненаправените в процеса по петиторен иск възражения, в това число и възражението за изтекла придобивна давност. В разглежданият случай, страната е направила такова възражение / за оригинерно придобиване/ и то е било обсъдено от съда, а и по тази причина въпросът относно неговото преклудиране не е бил поставян в производството. Решение № ф-1312/97г. на ВКС, Vг.о. третира вписване на правно релевантни обстоятелства в търговския регистър- тяхното валидно възникване- увеличение на капитала, продажбата на акции и т.н. , т.е. няма никаква връзка с предявения иск по чл.108 ЗС.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като двете хипотези формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, при които приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.
Ответникът по касация не е поискал и не е установил разноски в настоящето производство, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №168 от 22.06.2009 г. по гр.д. № 226/2009 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: