Определение №630 от по търг. дело №513/513 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№.630
 
 
 
София,04.11. 2009 година
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                        ЕМИЛ МАРКОВ
  
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 513/2009  година.
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “П” А. – гр. Г. против решение № 147 от 30.12.2008 г. по т.д. № 348/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 15.08.2007 г. по гр.д. № 35/2005 г. на Б. окръжен съд, в обжалваната част, с която са уважени предявените от касатора против Е. Р. искове за прогласяване нищожност на джирата на временни удостоверения №9 и №3 за притежавани акции от капитала на “ М. ” А. , с които е прехвърлено правото върху 225120 броя обикновени поименни акции с право на глас, собственост на “П”А. от капитала на “ М. ” А. в полза на Е. Р. , както и в частта за разноските, по същество тези искове са отхвърлени.
Ответникът по касация – Е. Н. Р., чрез пълномощника си- адв. П е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касаторът е инкорпорирал изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в подадената от него касационна жалба, като е поддържал, че при разглеждане въпросът относно валидността на процесните джира, съдът бил постановил решение, което било в противоречие с практиката на ВКС. Този извод е направен във връзка с цитат от определение №78/2008г. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК, с което е прието, че джирото е оригинерен, а не деривативен придобивен способ и въпросът за неговата валидност бил съществен материалноправен въпрос, от който зависел изхода на делото. Изводът е подкрепен и с това, че във връзка с предявения иск следвало да бъде разгледан въпроса дали процесните временни удостоверения материализират права, като е сочено решение 123/03 на ВКС, ТК, с което било прието, че прехвърлянето на акции, материализирани във временни удостоверения, които не съответстват на действително регистрирания капитал на дружеството не създавали права. Посочени са въпросите – допустимо ли е издаване на временни удостоверения във всеки период от съществуване на акционерното дружество, при липса на основанията на ТЗ, ако са издадени такива документи какъв е техния характер, имат ли правна стойност, допустимо ли е да бъдат прехвърляни и какъв е характера на самата прехвърлителна сделка. Изложено е подробно разбирането на касатора за валидност на джирото във връзка с начина му на осъществяване, от което е изведено, че било недопустимо правата, които са материализирани във временно удостоверение№1 да бъдат разделяни и да бъдат издавани нови временни удостоверения, с оглед фактически установеното за издаване на временно удостоверение № 1, материализиращо правата на дружеството- касатор и процесните временни удостоверения, установяващи извършеното джиро. Направен е и извод, че с временните удостоверения № 9 и 13 е извършено прехвърляне на акции, които не намират покритие в регистрирания капитал и прехвърлянето е нищожно – в този смисъл решение №123/03г. на ВКС, ТК. Посочено е и решение №134/03г. на ВКС, ТК, с което било прието, че поименните акции записани с временни удостоверения можели да се прехвърлят едва след издаването им, поради което процесните джира били нищожни. Страната е поставила и въпрос, относим към мотивите на въззивният съд във връзка с приетото от него, че А. като член на С. на директорите, макар и да не е имал представителна власт по отношение на “ П. алфа 1” А. на основание чл.237, ал.1 ТЗ имал право да подпише процесните джира и да извърши вписване в книгата на акционерите. Този извод противоречал на приетото с решение №125/06г. по т.д. 370/05г. на ВКС относно това, че при сключване на сделка от името на дружеството само от един от членовете на СД, няма валидно формирано съгласие.
С решение от 15.08.2007г. по гр.д. 35/05г. на Б. окръжен съд е прогласена нищожността на джирата, извършени върху временни удостоверения №9 и 13 за притежавани акции от капитала на “ М. ” А. , с които е извършено прехвърляне от “ П. алфа1”А. на Е. Р. на основание липса на представителна власт на лицето действувало от името на джиранта при съставяне на джирата и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора против Р. искове за установяване нищожност на същите джира на другите предявени основания. Висящността на въззивното производство е обусловена единствено от въззивната жалба на Е. Р. и то само в частта, с която предявения иск е бил уважен. В останалата част, поради липса на въззивна жалба от дружеството- касатор решението на първостепенния съд е влязло в сила, поради това и висящността на производството в същата част не може да бъде възобновена с подадената касационна жалба. Това изрично е приел и въззивният съд, очертал предмета на въззивното производство, като е отчел, че е сезиран единствено с разглеждането на основание, касаещо сключване на процесните сделки без представителна власт за джиранта т.е. в хипотеза на тяхната висяща недействителност. Следователно, ирелевантни и съответно не обуславящи приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК са подробно изложените, посочени по-горе доводи свързани с основания различни от посочения предмет на въззивното производство, разгледан с обжалвания съдебен акт, които не могат да бъдат предмет на касационно обжалване. Единственият, относим към посочената разпоредба довод може да бъде свързан с въпроса, поставен във връзка с приетото от решаващият състав, че член на С. на директорите на “ П. алфа 1” А. на основание чл.237, ал.1 ТЗ можел валидно да осъществи сделките, тъй като членовете на СД при едностепенна система на управление, имали еднакви права независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях и предоставеното представителство само на някой от тях. Така поставеният въпрос, обаче не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК тъй като е неотносим към решаващият извод на въззивният съд т.е. дори и да е неправилно приетото и в противоречие с практиката на ВКС, то не би променило правния резултат по спора. Този извод произтича от това, че съдът е изложил този мотив, но е посочил, че дори и да не бъде споделено това негово разбиране, сключената без представителна власт сделка е поначало висящо недействителна и подлежи на саниране, като при търговските сделки в тази връзка намира приложение чл.301 ТЗ, след което са развити подробни мотиви относно липса на данни за противопоставяне на дружеството за процесните сделки, от които е направен извод за неоснователност на иска.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК поради, което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответникът по касация не е установил разноски в настоящето производство, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147 от 30.12.2008 г. по т.д. № 348/2008 г. на Софийски апелативен съд.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top