О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 14.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 69/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. “Н”- гр. Б. срещу решение № 8 от 29.02.2008г. по гр.д.2189/07г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение от 19.07.2007г. по т.д.283/2006г. на Врачански окръжен съд, по същество е уважен предявения от Е. “ Г. – А. М. ” – гр. К. против Е. “ Н. М. ” – гр. В. иск с правно основание чл.327,ал.1 ТЗ – като е осъден Е. “ Н. М. ” – гр. В. да заплати на Е. “ Г. – А. М. ” – гр. К. сумата 46353.58лв. – съставляваща неплатена част от цената на изкупен тютюн “ В. ”, реколта 2005г. по договор от 08.04.2005г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Ответникът по касация – Е. “ Г. – А. М. ” – гр. К. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед това, че въззивният съд неправилно е интерпретирал разпоредбата на чл.321 ТЗ- в смисъл, че “възможността за издаване на първичен счетоводен документ /фактура/ следвало да бъде поставено от волята на страните” . Развити са съображения, свързани със задълженията на търговеца да води редовно счетоводство. Сочени са и доводи, квалифицирани от касатора по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като е поддържано, че в решение № 1* от 27.06.2003г. по гр.д. 215/03г. на ВКС, І г.о. било прието за напълно допустимо плащането по определена търговска продажба да бъде извършено в определен срок след издаването на съответната данъчна фактура от продавача, а правната възможност за уговаряне на страните по договор за покупко –продажба на падеж на задължението за плащане в момент, който следва предаването на стоката било коментирано задълбочено в решение №188 от 17.05.2004г. по гр.д. 801/03г. ,ІІ т.о. Посочено е и това, че подобна теза била застъпена и в решение на ВАД-№127/03г. Направен е извод, че в цитираните решения се застъпвала тезата, че страните по търговската продажба разполагат с възможност сами да определят падежа на задължението за плащане, като в интерес на кредитора било този момент да следва във времето предаването на стоката, а в атакуваното съдебно решение не било съобразено, че страните били обвързали плащането на цената след представяне на данъчна фактура изведено от чл.14 от договора, като отделно издаването на такава било свързано и със задълженията по ЗДДС на ищеца.
За да е налице основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Касаторът е сочил, че въззивният съд е тълкувал неправилно разпоредбата на чл.321 ТЗ,но този довод е свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност тъй като касае правилното приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл.321 ТЗ определяща това, че по искане на купувача продавача е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните и други документи е с ясен регламент, тъй като нейният фактически състав обхваща елементи, чието съдържание не се нуждае от тълкуване. Доказване на юридическите факти по този фактически състав, т.е. осъществяване на предпоставките на нормата е въпрос на преценката за приложимостта й и се разглежда във всеки отделен случай с оглед установеното, поради което и интепретирането на тези доказателства е относимо към правилността на съдебния акт, основателността на обжалването, на който се обхваща от основанията по чл.281 ГПК, но не обуславя приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Следователно, касаторът не установява предпоставките на соченото основание.
Страната не обосновава и приложно поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не е формулирала конкретно съществения процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на посочената хипотеза. Като такъв не може да се счита направеното оплакване за неправилност на съдебния акт във връзка с непредставянето на първичен счетоводен документ. Въззивният съд е приел, че вземането на цената е станало изискуемо, с оглед признанието на ответника в декларацията, подадена пред МЗГ Ф. “ Т. ”, както и с оглед извършените плащания, приети от противната страна на задължения на продавача към трети лица, а липсата на първични счетоводни документи не освобождава купувача от задължението му да заплати стоката по минималните изкупни цени по ПМС№16/31 от януари 2005 / чл.13 от договора вр. чл.326 ТЗ/. Следователно, съобразно решаващите мотиви на съда не е формулиран съществен въпрос. Този извод произтича от правната дефинитивност на понятието- съществен материалноправен въпрос, а именно този, който обуславя конкретния решаващ извод на съда и от който зависи изхода на разглеждания правен спор. Не обосновава приложно поле по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и твърдяното противоречие с приложените решения на ВКС, които третират въпроси разгледани при различни фактически обстоятелства. Освен това, за да е налице такова противоречие не самото решение следва да противоречи на други съдебни актове, а различието се търси в разрешаването на конкретен съществен въпрос.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 29.02.2008г. по гр.д.2189/07г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: