О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 16.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 675/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “С”ЕООД – гр. В. срещу решение №71 от 15.04.2009г. по т.д.538/08г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение №475/07.11.2008г., по т.д.562/07г. на Варненски окръжен съд,в частта му, с която е отхвърлен иска на ЕТ” Ж. Ж. С. ”- гр. В. против касатора за заплащане на сумата 115133.93лв. – стойност на СМР и вместо него е постановено уважаване на този иск в същата част, заедно с последиците от това – присъдени лихви и разноски по компенсация , в останалата част решението на първостепенния съд е оставено в сила.
Ответникът по касационната жалба- Е. “Ж” – гр. В. е на становище, че същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, тъй като не е посочен релевантния материалноправен въпрос, а приложените решения на ВКС са неотносими към предмета на делото.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е посочил нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като е поддържал, че с обжалваното решение, съдът се е произнесъл в противоречие не само с материалния закон, но и с практиката на ВКС. Посочено е, че като касационно оплакване било въведено същественото нарушаване на съдопроизводствените правила от състава на въззивния съд, който ценил само писмените доказателства които изхождали от противната страна. Съдът въпреки противопоставянето на страната бил приел заключението на вещите лица, което се базирало именно на тези доказателства. Поддържано е още, че “цитираното нарушение” противоречало на практиката на ВКС – решение №374/94г. на ВКС, 5членен състав и решение №1515/01г. на ВКС. Посочено е, че въззивният съд в противоречие със закона бил приел за доказана претендираната от възивника цена на СМР като са развити подробни съображения за приложението на чл.266, ал.1 ЗЗД във връзка с това, че след като при приемане на работата страните не били постигнали съгласие за размера на окончателната цена, ищецът бил длъжен да докаже претенциите, в този смисъл било и решение №404/2000г. на ВКС, V г.о. Отново е развит довод, че в процесния случай експертизата била извършена при допуснати процесуални нарушения. Касаторът е поддържал и основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК във връзка, с което са поставени два въпроса след изложение на това, че нямало двустранно подписана фактура или друг документ, установяващ изпълнение на договорката за крайната цена на СМР, а именно – може ли при спор “това” да се установява с други доказателствени средства и може ли изпълнителят, който при възникналия спор не бил спазил изискванията на чл.5 от наредба №3, да ползва общите способи за доказване. Тези въпроси били от “ особена важност” за точното прилагане на закона, респективно за правото.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е посочил съобразно изискването на нормата, релевантния материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, който се дефинира като определящ решаващия извод на съда и обуславящ изхода на спора. Наличието / както е твърдяла страната/ на противоречива практика на съдилищата се извежда именно от противоречивото разрешаване на този въпрос. С оглед тази дефинитивност не са съществени въпросите свързани с нарушаване на съдопроизводствените правила и противоречието с материалния закон, тъй като те са предмет на обсъждане в производството по чл.290 ГПК, а не в това по чл.288 ГПК, като съставляващи общи оплаквания за незаконосъобразност на акта, които се квалифицират по чл.281 ГПК. В тази връзка доколкото е сочено противоречие с конкретни актове на тричленни състави на ВКС, то дори и да се приеме, че такъв въпрос се извежда от поддържаното като нарушение във връзка с използването от експертите на конкретни доказателства, не е налице такова противоречие, тъй като с тези решения се разглеждат различни спорове, обусловени от различни фактически данни, които нямат за предмет хипотеза, свързана с възприетата от съда конкретна фактическа обстановка. Следователно, така соченото противоречие не обосновава извод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това, въззивният съд изрично е мотивирал извода си, че следва да бъде ценено заключението на приетата комплексна тройна експертиза, с оглед това, че ищецът е положил всички усилия за надлежното документиране на изпълнението на договорните си задължения и не по негова вина не е налице двустранност в тези отношения. Съдът е разгледал всички събрани по делото доказателства – в това число е обсъдил и свидетелските показания, които е съпоставил с експертното заключение, разгледал е и довода, поддържан от страната и в изложението по чл.284, ал.3, т.2 ГПК, относно това, че експертизата била работила по оспорени от него писмени доказателства,съобразил е и обстоятелството, че обекта е бил въведен в експлоатация. Неправилно страната е квалифицирала основанието за допускане до касационно обжалване на жалбата по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е била посочена трайна или задължителна практика на ВС на РБ респ. ВКС на РБ, обосноваваща приложно поле на текста. Както бе отбелязано, не са налице и предпоставките по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, по който касаторът е сочил относими към текста доводи, не само поради липсата на формулиран материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, но и поради това, че противоречивото решаване на определен правен спор не е идентично на противоречивото разрешаване на такъв въпрос, дори и да има наличие на обективен идентитет между сочените като противоречиви решения, какъвто не е разглеждания случай.
Касаторът не е развил релевантен довод и за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или, развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. В случая касаторът не обосновава доводи свързани с посоченото съдържание на нормата, като общо поставените въпроси свързани не с решаващите мотиви на съда, а с неговото становище по спора не установяват наличие на предпоставките на нормата.
Развитите оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свързани с поддържаното за неточно възприета фактическа обстановка и интерпретиране на доказателствата, съставляват твърдение на страната, свързано с неправилност на съдебния акт и имат относимост към нормата на чл.281 ГПК, но не обосновават приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответникът по касация, макар и поискал разноски не е установил такива, поради което не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №71 от 15.04.2009г. по т.д.538/08г. на Варненски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: