О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 25.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 452/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “М” О. – гр. С. против решение № 50 от 25.04.2008г. по т.д.69/08г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №146 от 15.11.2007г. по т.д. 428/2006г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на предявените от “М” О. – гр. С. против “ Е. “ Д. – К. Г. ” – гр. Б. искове за заплащане на сумата – 33500лв. – платена от ищеца на ответника, част от цена на стока – дърва за огрев, която не е била доставена – по фактури № 642/28.11.2003г., №649/2812.2003г., 659/31.03.2004г. и сумата 11203.48лв. – мораторна лихва върху посочената сума, уважен е бил предявения насрещен иск, като е осъден “ М. и Ко”О“ Д. – К. Г. ” – гр. Б. сумата 50500лв. – дължим остатък по пълната стойност на доставена и незаплатена стока – дърва за огрев по фактури 649/28.12.2003г. и 659/31.03.2004г., мораторна лихва в размер на 17792лв. както и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът по касация – Е. “ Д. – К. Г. ” – гр. Б. е на становище, че касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационо обжалване съдебен акт, с оглед постановяването му при действието на ГПК / в сила от 01.03.2008г./.
Касаторът е сочил основания за допускане на касационно обжалване в касационната си жалба, като е поддържал, че обжалвания съдебен акт е неправилен, необоснован, постановен при нарушение на процесуалните правила, а също така “направеното с него произнасяне по спорните материалноправни и процесуални въпроси има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК и чл.281, т.3 ГПК”. Това разбиране е подкрепено с доводи свързани с неправилност на решението, поради нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон, изразяващи се в твърдяно незаконосъобразно процедиране при събиране и обсъждане на доказателствата по спора и в тази връзка и до неправилни правни изводи, довели до обжалвания резултат. Страната е посочила още, че относно тълкуването и прилагането на съответните разпоредби на ЗГ и ППЗГ била приложила към въззивната си жалба и решение 40/16.05.2007г. по т. д. 151/07г. на С. окръжен съд, което разрешавало идентичен с разглеждания, правен спор по различен начин, от което е направен и извод, че ответника следвало съобразно чл.59, ал.12 ЗГ след изсичането на горите да оформи продажбата и превоза им със съответните превозни билети и тъй като такива не били представени то липсвала и фактическа доставка на процесната стока.
При тези данни се налага извод, че касаторът не обосновава основание за приложно поле на касационното обжалване, като не е определил кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Основанието по цитираната норма, за допускане на касационно обжалване следва винаги да бъде посочено конкретно и съответно да може от изложението да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. В случая страната е поддържала квалификация на оплакванията си, която се съдържа в разпоредбата на чл.281 ГПК и макар да не обвързва съда, съобразно с фактическото изложение е правилно определена. Тя обаче е относима към разглеждане по същество на основателността на касационната жалба, но не обосновава приложно поле по чл.280, ал.1 ГПК. Не установява наличие на предпоставките на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и соченото противоречие на обжалвания съдебен акт с решение №40/09.07.2007г. по т.д. 151/07г. на С. окръжен съд. При липса на конкретизиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, не може да бъде извършена и преценка за наличие на предпоставките на нормата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като дефинитивно това основание предполага постановено решение- влязло в сила, наред с обжалваното, по което именно такъв определен от касатора- конкретен съществен за атакувания съдебен акт въпрос- е решен по различен начин. В случая липсва изрично формулиране на такъв въпрос, но дори и ако се приеме за такова, макар и общо посочено- неправилното приложение от въззивния съд на нормата на чл. чл.59, ал.12 ЗГ във връзка с установяване на фактическата доставка на стоката, то този въпрос не може да бъде определен като съществен за настоящия спор, тъй като няма пряка относимост към решаващия извод на въззивния съд, обусловил и постановения правен резултат. Решаващият състав е приел с обжалваното решение, че са установени с представените фактури/ неоспорени от касатора/, обективираните в тях обстоятелства- подписани са от управителя на дружеството – купувач, удостоверил доставката на стоката по тези фактури, а наличието на реално настъпило данъчно събитие / с оглед платения ДДС/-определено като доставка на стоката- е констатирано и при насрещна проверка, направена при продавача и отразена в протокол № 19245/18.12-2006г. на ТД – гр. С.. Следователно, оформянето на документацията по осъществената сеч няма връзка с тези изводи на съда. Още повече, че в мотивите на съдебния акт изрично е обоснована липсата на относимост към разглеждания случай на довода на касатора за приложимост на разпоредбите на ЗГ и ППЗГ, направен и пред инстанциите по същество – като е отбелязано, че превозните билети доказват осъществяване на превоз но не обслужват конкретната покупко – продажба.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50 от 25.04.2008г. по т.д.69/08г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: