Определение №28 от 22.4.2009 по търг. дело №80/80 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 28
 
София, 22.04.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети април  две хиляди и осма  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
           ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                       ЕМИЛ МАРКОВ  
 
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева  т.дело № 80/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, вр. чл.606 ГПК, вр. чл.538 вр. чл.278 ГПК, образувано по частна касационна жалба на И. В. К. от гр. В. срещу решение № 205 от 24.11.2008г. по ч. т.д.484/08г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1087 от 13.10.2008г. по ф.д. 3206/06г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отказано вписване на промяна в регистрираните обстоятелства за ЖСК “ М. Д. ”, а именно – УС в състав: И. В. К., В. П. Е. и П. Д. И.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В уточняваща молба, с оглед изпълнение изричните указанията, дадени с разпореждане от 17.12.2008г. на съдия при ВАпС, страната – жалбоподател е представила изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като е поддържала, че касационното разглеждане на делата било мотивирано и от “ един обществен интерес, а именно осъществяване на постулата: еднакво приложение на закона в еднакви случаи”. Направен е извод, че правото на жалбоподателя на касация било допустимо, поради задължение на съда за точното прилагане на закона и развитие на правната система на България, относно значение на “института на влизане в сила на съдебното решение и сила на пресъдено нещо”. Посочено е също така, че съдът не се е съобразил с императивната норма на чл.297, вр. чл.296, т.1 и 3 ГПК, което съставлявало обстоятелство“ изключително важно –за развитие на правото”. Други доводи не са развити.
При тези фактически данни се налага извод за това, че жалбоподателят не е посочил основанието за приложно поле на касационно обжалване, като не е определил кой е същественият материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт, при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Основанието по цитираната норма, за допускане на касационно обжалване следва винаги да бъде посочено конкретно и съответно да може от изложението да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. Поради това, възпроизвеждането на законовия текст не съставлява изложение по чл.280, ал.1 ГПК, а се квалифицира като липса на мотивираност, необходима за очертаване на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Не съставляват такова изложение и развитото оплакване за нарушение на материалния закон, което е довод за неправилност на съдебния акт и съответно има относимост към разглеждането на повдигнатия спор, но не и към основанията за допускането му до разглеждане.
Доколкото страната под различни форми е възпроизвеждала в изложението си текста на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то тя не установява нейните предпоставки, не само поради това, че не е определила съществения материалноправен респ. процесуалноправен въпрос, задължителен елемент от фактическия състав на нормата, спрямо който се извършва и преценка за наличие на основанието. Дефинитивно, за да е налице разглежданото основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Или, с оглед така определената дефинитивност, страната не е развила доводи.
Следователно, с подадената частна касационна жалба, не се обосновава наличие на приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205 от 24.11.2008г. по ч. т.д.484/08г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top