О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 12.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 681/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. К. А. от гр. П. срещу решение № 1* от 18.07.2008г. по гр.д.72/08г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 155 от 02.12.2007г. по гр.д.1585/2007г. на Пловдивски районен съд, с което е уважен предявения от Д. А. М. против Б. К. А. иск с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД- за заплащане на сумата 4000лв. – представляваща третата вноска от продажната цена, общо в размер на 50000лв., дължима по сключена между страните спогодба от 28.01.2005г. и сумата 683 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 31.01.2006г.- 23.04.2007г.
Ответникът по касация- Д. А. М. от гр. П. е на становище, че касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е сочил, че предмет на делото е вземане на Д. М. от Б. А. в размер на 4000лв. , произтичащо от договор за спогодба от 28.01.2005г. – представляващо трета вноска от уговорена продажна цена в размер на 50000лв. Посочено е още, че с решение №1598/2007г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлена претенция на М. към А. , произтичащо от същия договор за спогодба но съставляващо втора вноска от същата продажна цена в общ размер на 50000лв. Направен е извод, че между това производство и настоящето била налице преюдициална връзка, тъй като решението, с което е отхвърлен иска за втората вноска простира силата на пресъдено нещо спрямо цялото вземане. В тази връзка е сочено, че въззивният съд, въпреки направеното искане в съдебно заседание от 03.06.2008г. за спиране на производството по реда на чл.182, ал.1, б. “г” ГПК се произнесъл по същество на спора, който бил разгледал при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск в противоречие с определение № 155/19.04.2001г. по гр.д. 64/01г. на ВКС, V чл. с-в. Поддържано е още, че били налице две противоречащи си решения по идентичен казус- решение №1598/2007г. на Пловдивски окръжен съд, с което било прието, че Д. М. няма вземания към Б. А. и обжалваното, по което било прието обратното.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Макар и въпроса за установената преюдициална зависимост между две висящи съдебни производства, да не може самостоятелно да обуслови наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск / във връзка с регламентирания извънинстанционен контрол върху съдебните актове/, то така поставен, същия би могъл да се приеме за съществен процесуалноправен, доколкото е относим към допустимостта на произнасянето на сезирания съд. В тази връзка решаващият състав, отказал спиране по реда на чл.182, ал.1 б. “г” ГПК/ отм./ е мотивирал своето протоколно определение с това, че спора пред него има за предмет дължимост на вноска, която не е предявена като частичен иск, тъй като е заявена изцяло и съдът следва да извърши самостоятелна преценка за нейната дължимост. Този извод на съда е пряко обвързан със заявения предмет на спора и обуславя извод за липса на преюдициална обвързаност между двете разглеждани производства. Освен това не е налице и противоречие със соченото определение №155/2001г. по гр.д. 64/01г, ВКС, петчленен с-в, което третира недопустимост на спиране по реда на чл.182, б. “г” ГПК / отм./ на производство, образувано пред ВКС по касационна жалба. Доколкото са развити мотиви, свързани с поставения съществен процесуалноправен въпрос, то те са в противоположен смисъл на този сочен от касатора и съответствуват на процедирането на въззивния съд. ВКС, V чл. с-в е приел, че разрешаването на спор при преюдициална зависимост с друг спор, който обуславя правния резултат по него не съставлява процесуално нарушение, изразяващо се в наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск. Следователно, във връзка с така поставения въпрос не се обосновава приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
Не обосновава приложно поле на разглеждания текст и твърдението за наличие на противоречиви решения, което само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съобразно изискването на нормата не решенията, а съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да бъде решен противоречиво. Касаторът не е формулирал в тази връзка такъв въпрос, който се дефинира като определящ решаващия извод на съда и обуславящ изхода на спора. Наличието на противоречива практика на съдилищата се извежда именно от противоречивото разрешаване на този въпрос. Освен това, страната и неправилно интерпретира сочените като противоречиви решения – с решение №1598/2007г. на Пловдивски окръжен съд е бил отхвърлен предявения от Д. М. против Б. А. иск за сумата 4000лв. съставляваща втората вноска, а не както неправилно е поддържал касатора, че предмет на този спор било това, че ищеца нямал вземания по процесната спогодба спрямо ответника. Предмет на обжалваното решение е дължимост на третата вноска, като цялостно вземане.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 18.07.2008г. по гр.д.72/08г. на Пловдивски окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: