О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 12.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 590/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. В. П. и П. Г. П. и двамата от с. З. срещу решение №139 от 26.06.2008г. по гр.д.102/08г. на Ямболски окръжен съд, с което, в производство по чл.218з ГПК е оставено в сила решение №173 от 22.03.2007г. по гр.д. 1509/2005г. на Ямболски районен съд, за уважаване на предявения от Т. С. К. – В. против “ П. ”А. – гр. Я., Р. В. П. и П. Г. П. иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба – Т. С. К. – В. от гр. Я. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК поради което касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са проследили развитието на правния спор като са поддържали, че били налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предмет на делото бил иск по чл.135 ЗЗД и “делото било решено в противоречие с практиката на ВКС”. В подкрепа на това разбиране е посочено, че видно от решение № 3/07.01.1991г. по гр.д. 1303/90г. на ВКС. , ІІ г.о. лице, което няма качеството кредитор по отношение на ответниците не било активно легитимирано да предяви иск по чл.135 ЗЗД, и в тази връзка е твърдяно, че ищцата нямала качество кредитор по представения от нея договор, а въззивният съд приел обратното. Страната е мотивирала довода с излагане на своите твърдения, поддържани като защитна теза в производството, като е развила оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт, във връзка с наличието на изтекла погасителна давност и нищожност на договора за строителство от 04.07.1996г. От решение № 2771/26.10.1978г. по гр.д. 1769/78г. на ВС. , І г.о. , е изведено приетото с него, че иска по чл.135 ЗЗД е основателен само ако е създадена трудност за удолетворяване на кредитора, като е поддържано че в случая нямало доказателства по спора в тази насока. Сочено е и решение №1698 от 18.05.1959г. по гр.д. 2697/59г., на ВС. , І г.о., с което било прието това, че за да бъдат обявени за недействителни спрямо даден кредитор действия, с които длъжника го уврежда, било необходимо третото лице, с което той договарял да не е знаело за увреждането, като е твърдяно, че в случая касаторите не са знаели. Възпроизведен е текста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а като довод за наличие на предпоставките му е сочено, че с обжалваното решение не били изпълнени задължителните указания на ВКС. , тъй като въпреки допуснатите и изслушани доказателства бил постановен същия резултат. Възпроизведен е и текста на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като довод в подкрепа на наличието на това основание е сочено, че ЯОС. не е приложил правилно разпоредбата на чл.135 ЗЗД, тълкувал я разширително поради това, че не били доказани елементите от нейния фактически състав.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не е формулирала конкретно съществения процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три лимитивно изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Този извод произтича и от правната дефинитивност на понятието- съществен материалноправен въпрос, а именно този, който обуславя конкретния решаващ извод на съда и от който зависи изхода на разглеждания правен спор. Не обосновава приложно поле по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и общо твърдяното противоречие с приложените решения на ВКС. , които третират правоотношения свързани с различни фактически обстоятелства, от които произтича и различна правна проблематика. Или не е налице фактически идентитет между спорните въпроси по обжалваното и приложените решения, с оглед, на който да може да бъде извършена преценка за противоречие между тях по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това, сочените противоречия са мотивирани с оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, тъй като от приложените решения на ВКС. е изведена единствено общата дефинитивност на законово определения фактически състав на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, свързана от страната с оплаквания за неправилност на изводите на съда във връзка със събиране на доказателствата и интерпретирането им, които съставляват доводи по чл.281 ГПК но не обуславят приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В случая такова противоречие може да бъде изведено само ако въззивният съд беше дефинирал тези елементи по различен начин, а с обжалваното решение изрично са изброени същите предпоставки за основателност на иска по чл.135 ЗЗД и съответно именно те са били разгледани, съобразно фактическите данни. Или, щом съдът е приел доказаност на настъпили юридически факти, относими към всеки едни от елементите на определения от него фактически състав на нормата на чл.135 ЗЗД, то не е налице и различно приет довод от този по приложените решения, определящи същата обща дефинитивност на съществените елементи на разглеждания иск.
Не съставлява и довод за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване и изложеното оплакване за несъобразяване на въззивния съд с указанията дадени от касационния съд в същото производство- с решение постановено по реда на чл.218а ГПК / отм./. Това оплакване по своята същност е довод за нарушение на процесуалния и материален закон, което също може да се квалифицира по чл.281ГПК, но не обосновава приложно поле по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това мотивите на отменителното решение на ВКС. не създават практика, каквото е изискването на обсъждания текст, тъй като те не се ползват със сила на пресъдено нещо.
Касаторите не са развили релевантен довод и за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, страната не обосновава довод за наличие на това основание.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
С. оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение №139 от 26.06.2008г. по гр.д.102/08г. на Ямболски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: