О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 16.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 96/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. К. М. и О. К. М. и двамата от гр. С. поле и касационна жалба на К. Д. Б. от гр. С. поле срещу решение № 592 от 14.11.2008г. по гр.д.719/08г. на Русенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение №268 от 04.01.2008г. по гр.д. 5835/2006 на Русенски районен съд за уважаване предявените искове от главно встъпилия в процеса – “ Н. системи “ Е. – гр. С. с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/ отм./ срещу Е. “ К. М. и Е. М. ” – гр. С. поле и К. Д. Б. и с правно основание чл.108ЗС срещу П. К. М. и О. К. М., прекратено е производството по предявения от К. Д. Б. против Е. “ К. М. и Е. М. ” – гр. С. поле, П. К. М. и О. К. М., иск с правно основание чл.26 ЗЗД. Отменено е същото решение, в частта относно разноските и по същество е осъден К. Д. Б. да заплати на Е. “ К. М. и Е. М. ” – гр. С. поле и П. К. М. сумата 1500лв. – разноски, а последните и О. М. да заплатят на “Н” Е. – гр. С. разноски в размер на 800лв.
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
По касационната жалба на П. К. М. и О. К. М. :
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и има за предмет постановеното въззивно решение в частта, с която въззивният съд е оставил в сила решението на първостепенния съд за уважаване на предявените искове.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите са посочили, че считат постановеното решение в обжалваната част за порочно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възпроизведен е текста на нормата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като е посочено че материалноправния въпрос / непосочен / е съществен тъй като делото било с обжалваем интерес над 1000лв. и освен това бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Обвързали са това разбиране със “спецификата на въпросите и обстоятелствата приети от съдилищата” относно валидността на сделката, с която били придобили процесния имот по време на процеса и са посочили че исковата молба не била вписана. От това обстоятелство е изведено наличие на отрицателната предпоставка по чл.121, ал.3ГПК/отм./, което било “ сериозен правен въпрос от обществено значение”. Направен е извод, че след като исковата молба, с която е заведен спор за отмяна на нотариалния акт, с който праводателката им е придобила имота от “ Н. системи” Е. – гр. С. не била вписана, то и сделката, от която те черпят права била валидна, а съдът не бил приложил точно закона. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са определили кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Основанието по цитираната норма, за допускане на касационно обжалване следва винаги да бъде посочено от касаторите конкретно и съответно да може от изложението им да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. В случая страната е поддържала, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е обосновала своето разбиране с това, че делото било с обжалваем интерес над 1000лв. и с общи оплаквания за незаконосъобразност. Изложеното относно обжалваемия интерес е ирелевантно за допускане до касационно обжалаване на атакуваното решение, поради това, че като юридически факт то е неотносимо към фактическите състави на чл.280, ал.1 ГПК. Изложените оплаквания, свързани със защитната теза на касаторите относно поддържаното за наличие на право на собственост върху спорния имот, съставляват доводи за нарушение на материалния закон, което може да се квалифицира по чл.281ГПК, но не обосновава приложно поле по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като двете предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. В разглеждания случай, касаторите не са развили доводи за наличие, с оглед така посочената дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По жалбата на К. Д. Б.:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, има характер на частна жалба тъй като има за предмет постановеното въззивно решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по дължимите от Б. разноски на основание чл.64, ал.3 ГПК/отм./.
Страната е поддържала, че бил налице съществен процесуалноправен въпрос за точното прилагане на чл.64 ГПК / отм./, тъй като следвало да бъде обобщена съдебната практика, чрез тълкуване на тази разпоредба , относно отговорността за разноски когато правен субект сезира съда за защита на имущество, привлича като трето лице помагач друг правен субект и третото лице помагач предявявайки иск срещу страните защитава успешно накърнените си права.
С оглед посочената дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се приеме, че касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата. Не е посочен съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да е конкретно формулиран и да е в пряка връзка с решаващите изводи на въззивния съд. Общо поставените хипотетично въпроси нямат такава характеристика. Освен това нормата на чл.64 ГПК / отм./ е достатъчно ясна и прилагана безпротиворечиво от съдилищата.
Следователно, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 592 от 14.11.2008г. по гр.д.719/08г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: