О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .633
София,05.11. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 545/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “М”ООД- гр. П. против решение от №636 от 22.10.2008г. по гр.д.534/08г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 03.12.2007г. по гр.д.617/2003г. на Ботевградски районен съд, с което е бил отхвърлен частично предявения от касатора против “Д”О. – гр. П. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди в О. комплекс – гр. П..
Ответникът по касация- “Д” О. – гр. П. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, а именно – този за отговорността на работодателя по чл.49 ЗЗД – “необходимо ли е вредите да са причинени при изпълнението на конкретно възложена работа или може да са причинени от извършването на други дейности пряко свързани с нея”. Посочено е, че въззивният съд приел, че за ангажиране отговорността на работодателя по чл.49 ЗЗД, следва да бъде установено изрично възлагане на работата, при която са причинени щетите, което било в противоречие с практиката на ВС, обективирана в решение № 2 от 22.02.1985г. по н.д 93/84г. на ОСНК на ВС, с което било прието, че отговорността по чл.49 ЗЗД не отпада за възложителя на работата ако виновното лице причини вреди чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата възложена работа, но са пряко свързани с нея. Поддържано е още, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, а именно – “ когато лицето, причинило пряко вредите е лице оправомощено да представлява юридическото лице по чл.49 ЗЗД и вредите са причинени поначало в рамките на управленската и представителната власт, необходимо ли е да се доказва и наличието на отделно изрично възлагане на работа, при която са причинени вредите”. Посочено е, че така поставения въпрос бил релевантен тъй като основния мотив на съда да остави без уважение иска бил този за недоказаност в производството, че дейностите от които са произлезли щетите били възложени изрично от ответното дружество. Развит е и довод, че този въпрос имал значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по него нямало съдебна практика, а самата разпоредба на чл.49 ЗЗД била неясна относно понятието “ възлагане на работа”.
Касаторът не обосновава приложно поле на нормата на чл. 280, ал.1 ГПК. Формулираният от него въпрос относно отговорността на работодателя по чл.49 ЗЗД във връзка с причиняване на вредите при изпълнение на конкретно възложена работа или от други дейности пряко свързани с нея не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е изведен от поддържаното от касатора становище по спора, а не е относим към решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че деликтните действия – рязане, демонтиране и унищожаване на тръбите от отоплителната и другите инсталации в оранжерията, от които са настъпили и претендираните вреди не се установява да произтичат от възложена на Ц. работа от дружеството, тъй като същият е бил назначен за пазач на вещите по реда на изпълнителното производство и от съдебен изпълнител, т.е. задълженията му като пазач на вещите не произтичат от правоотношение с дружеството- ответник. В тази връзка не е налице и противоречие в правните изводи на въззивният съд и тези със соченото като противоречиво решение на ОСНК, което освен, че касае различна от обсъжданата фактическа обстановка, то и правно предполага наличие на правоотношение по възлагане на конкретна работа от страна на работодателя, каквото не е налице при провеждане на изпълнително производство. Същото е относимо и към изложените в молба от 04.03.2009г. противоречия с конкретни решения на ВС. Или сочените от касатора като противоречащи на приетото от въззивния съд, правни изводи са направени във връзка с различни правни спорове и не обосновават поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание. Този извод произтича не само от това, че деликтните действия нямат връзка с определената от закона на управителя на дружество с ограничена отговорност дейност по неговото управление и в тази връзка поставения въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но и поради това, че нормата на чл.49 ЗЗД не е непълна и неясна и по нея е налице достатъчно практика, обосноваваща както определеност на понятието “ възлагане на работа” така и изискването за наличие на конкретна правна връзка между осъществения деликт и дейността, възложена от работодателя, чиято отговорност се ангажира.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Ответникът по касация не установява да е направил разноски в настоящето производство, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от №636 от 22.10.2008г. по гр.д.534/08г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: