О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 28.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 371/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. А. С. от с. К., Община К. и касационна жалба на И. П. Н. от с. К., община К. срещу решение от 10.04.2008г. по гр.д.823/07г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 20.10.2007г. по гр.д. 1815/2006г. на Кюстендилски районен съд за уважаване на предявените от касаторите против З. “ К. ”- с. К. искове с правно основание чл.58, ал.1 З. и е прекратeно производството по делото.
Ответникът по касация – З. “ К. ” – с. К. е на становище, че подадените жалби са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационните жалби на К. А. С. и И. П. Н. следва да се разгледат общо- като подадени от страни в еднакво процесуално положение и поради идентичността на изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 вр. чл.280, ал.1 ГПК.
В приложените към жалбите изложения / идентични буквално/ на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено, че съществения процесуалноправен въпрос засягал допустимостта на предявения иск – активната процесуалноправна легитимация на ищеца К. С. , чието разрешаване рефлектирало и върху основателността на иска. Посочени са и основания, които могат да бъдат квалифицирани по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с разрешенията дадени с т.8, 10 на ТРОСГК № 1 /2000г. на ВКС. на РБ, като е поддържано, че противоречието с т.8 се изразявало в това, че въззивния съд не бил наложил предвидената там санкция, не съобразил и т.10, тъй като не бил назначил служебно експертиза, която да изясни автентичността и истинността на представените от З. “ К. ” – с. К. заявления. Твърдяно е още, че в противоречие с т.19 на ТРОСГК № 1 /2000г. на ВКС. на РБ не била извършена самостоятелна преценка на събрания пред въззивния и първоинстанционен съд фактически и доказателствен материал, а мотивите на обжалваното решение били формални и не изяснявали обективната истина. Касаторите не са обвързали определения като съществен процесуалноправен въпрос със соченото противоречие с цитираното тълкувателно решение по правилото на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Дефинитивно, това изискване, регламентирано с посочената норма, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената константна практика на ВКС. и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по соченото Тълкувателно решение. Следователно, не обосновава довод за наличие на предпоставките по обсъждания текст общо соченото противоречие с т. 8 ТРОСГК №1/2000г., чиито разрешения са относими към приложение на санкцията по чл.65 ГПК / отм./ и т.10 от същото решение третираща възможността съдът служебно да назначи експертиза. За да бъде обвързано соченото противоречие с приложното поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК разглеждания процесуалноправен въпрос следва да е съществен т.е. да се отразил върху правилността на съдебния акт и да е обусловил решаващия мотив на съда. В случая нито прилагане на санкция по чл.65, ал.1 ГПК/ отм./, нито служебния почин за назначаване на експертиза не могат да имат значение за решаващият мотив, тъй като тези разрешения регламентират определени процесуални възможности на съда а не негови императивно заложени задължения, насочени са към събиране на доказателства и установяване на фактите по делото и поради това, твърдението за тяхното нарушаване се отнася към доводите за незаконосъобразност на акта. Т.19 от цитираното ТРОСГК определя характера на мотивите на съда като дефинира отразяването от тях на решаваща, а не на проверяваща правораздавателна дейност. Касаторите са поддържали че в нарушение на тези разрешения въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първостепенния съд доказателствен материал. Така посоченото противоречие, обаче също съставлява довод за неправилност на съдебния акт, поради нарушаване на процесуалния закон, но няма относимост към приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.04.2008г. по гр.д.823/07г. на Кюстендилски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: