О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 30,01,2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 390/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна жалба на С. – П. Е. на К. църква в Република България срещу определение № 694 от 16.10.2008г. по ч. гр.д.755/08г. на П. апелативен съд, с което е потвърдено определение от 30.06.2008г. по т.д.453/07 на П. окръжен съд .
Ответникът по частната касационна жалба – “Л”А. – гр. П. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното изложение, с оглед изпълнение указанията, дадени с разпореждане от 04.11.2008г. на зам. председател на П. апелативен съд, страната е поддържала, че с обжалваното определение, П. апелативен съд се е произнесъл по значим материалноправен и процесуалноправен въпрос, касаещ “правото на собственост върху капитала на търговско дружество със значителна стойност”. Посочено е, че първоинстанционния съд се бил произнесъл, без да изчака постъпване на писмена защита, за да разгледа наведените в нея доводи, а апелативния съд потвърдил неговото определение. Страната е посочила още, че счита становищата на съдилищата за “твърде формални”, тъй като съдът не следвало да се съобразява с дадената в исковата молба правна квалификация, а трябвало да я изведе от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, от които се виждало, че се касаело за иск за признаване на “право на собственост върху 3 / 4 от капитала на дружеството” и е направен извод, че съдилищата били приложили неточно чл.208, ал.3 ГПК. Други доводи по допускане до разглеждане на частната жалба не са сочени.
При тези фактически данни се налага извод за това, че жалбоподателят не е посочил основанието за приложно поле на частно касационно обжалване, като не е определил кой е съществения процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт, при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Основанието по цитираната норма,след формулиране на този въпрос, следва винаги да бъде посочено конкретно и съответно да може от изложението да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. Няма характеристика на съществен, общо формулирания от жалбоподателя въпрос “ касаещ право на собственост върху капитала на търговско дружество”, тъй като дефинитивно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква съществения материалноправен или процесуален въпрос да е относим към конкретните правни изводи на решаващия съд, обусловили обжалвания правен резултат. Дори и да се приеме, обаче, че жалбоподателят, макар и общо, е формулирал такъв въпрос то той е само един от елементите на фактическия състав, определящ наличие на основание по чл.280, ал.1 ГПК и с него не се изчерпва проверката по чл.288 ГПК, тъй като страната следва да обвърже този въпрос с една от лимитивно изброените в т.1-3 на текста хипотези, при която поддържа, че той е разрешен и да установи предпоставките й. Доводи в тази насока не са развити. Цитирания чл.208, ал.3 ГПК, за който е твърдяно, че не е приложен правилно от съдилищата няма относимост към изводите им за недопустимост на предявените искове по чл.71 ТЗ и чл.74 ТЗ, тъй като неговия регламент определя обжалваемост на определенията, с които се уважава молба за обезпечение на доказателства, което не е предмет на повдигнатия спор. Не съставляват изложение по чл.280, ал.1 ГПК и оплакванията за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, които са свързани с разглеждането на повдигнатия процесуален спор, но не и към основанията за допускането му до разглеждане.
Следователно, с подадената частна касационна жалба, не се обосновава наличие на приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 694 от 16.10.2008г. по ч. гр.д.755/08г. на П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: