О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 21,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 739/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. “ З. ” – с. Я., общ. Ветрино, обл. – гр. В. против решение №84 от 11.05.2009г. по гр.д.112/09г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №547 от 10.12.2008г. по т.д.633/2008г. на Варненски окръжен съд за уважаване на предявения от КПТУ “ К. 94” – с. Л. против касатора иск за заплащане на сумата 18000лв.- съставляващи заплатен ремонт на колесен трактор, собственост на З. “ З. ” – с. Я..
Ответникът по касация- КПТУ “ К. 94” – с. Л. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е изложил доводи относно приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, конкретизирани като това, че в своята практика ВКС приемал, че изплащането на чуждо задължение не водело автоматично до придобиване на вземане по отношение на първоначалния длъжник на изпълнението, а такава възможност има само при суброгация и то при наличие на правен интерес на изпълнилия чуждото задължение, който се дефинирал като опасност от настъпване на неблагоприятни правни последици в патримониума на изпълнилия задължението и то само в отношенията му с кредитора по първоначалното вземане. Посочено е, че в противоречие с това разбиране въззивният съд бил приел, че била налице хипотезата на чл.74 ЗЗД, без да изследва наличието на правен интерес у ищеца. Посочено е още, че ВКС приемал, че възможността третото лице, заплатило чуждо задължение да си върне обратно платеното зависело от вътрешните отношения между него и длъжника, а въззивният съд изобщо не изследвал наличието на подобни отношения по делото. Поддържано е и това, че за да е налице приложение разпоредбата на чл.59 ЗЗД, то ищеца следвало да няма друг път на правна защита, а в случая той разполагал с иск по чл. 56 ЗЗД. Конкретни съдебни актове не са посочени, но разгледаните хипотези могат да бъдат изведени от приложените към жалбата решения на ВКС. Страната е поддържала и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, мотивирано с това, че “ намесата на ВКС била необходима” с оглед тълкуване на разпоредбата на чл.164 ГПК, изведено от приетото от решаващият състав, че в случая не е приложимо ограничението за изслушване на свидетелски показания, тъй като ищецът бил трето лице по отношение договора за изработка. Този извод бил неправилен като са развити съображения в тази насока.
Касаторът не обосновава приложно поле на нормата на чл. 280, ал.1 ГПК. Страната не е формулирала релевантния материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд и обуславящ постановения от него правен резултат. Решаващият извод на съда е свързан с прецизиране на правната квалификация на иска – по чл.59 ЗЗД, като в тази насока дори и приел наличие на хипотезата 74 ЗЗД, то това обстоятелство се отразява единствено върху неправилността на акта, но няма относимост към доводите по чл.28о, ал.1 ГПК. Обсъжданият правен интерес има значение не за изпълнението, осъществено от трето лице към кредитора, а за възможността му да се суброгира в правата на кредитора- арг. чл.74 ЗЗД. В случая обаче, както е приел и въззивният съд, претенцията не е свързана със суброгация в правата на едноличния търговец – ремонтирал трактора, а с неоснователно обогатяване – т.е. разместване на блага, при което е налице обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца, погасил чуждото задължение. Фактическият състав на иска по чл.59 ЗЗД не съдържа други изисквания, освен установяване именно на посоченото разместване на блага. Макар и относимо към доводите за законосъобразност / каквито са изложените от касатора съображения/ и поради това неотносимо към основанията за допускане на касационно обжалване на акта, за пълнота следва да се отбележи, че не е налице и твърдяното противоречие с практиката на ВКС, свързана с така определеното правно основание на иска, тъй като хипотетично определената правна възможност за защита на ищеца чрез предявяване на иск по чл.56 ЗЗД не намира опора в изложените от него факти- не е твърдяна грешка при плащането, а тъкмо обратното ищецът е поддържал, че е платил именно на едноличния търговец ремонта на трактора, поради това, че е искал да го закупи от ответника. Освен това, приложените решения на ВКС, от които са изведени сочените от касатора като противоречащи на приетото от въззивния съд правни изводи са направени във връзка с различни правни спорове и не обосновават поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване. Следователно, при липса на обективен идентитет и формулиран релевантен въпрос обсъжданото и поддържано противоречие не установява приложимост на нормата на чл.280, ал.1 т.2 ГПК / неправилно квалифицирата от касатора като т.1 на текста, с оглед липсата на посочена задължителна практика/.
Не установява основание за допускане на касационно обжалване и твърдението, че била необходима намесата на ВКС по тълкуване на разпоредбата на чл.164 ГПК, обоснована с доводи за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание Обсъждането на събрания доказателствен материал и допуснатите, според касатора процесуални нарушения се квалифицират по чл.281 ГПК и поради това нямат относимост към производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №84 от 11.05.2009г. по гр.д.112/09г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: