О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
София, 03.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 621/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Е. “ А. 66- П. Д. ” – с. Б., обл. – гр. П. срещу определение № 687 от 30.07.2009г. по ч. гр.д.686/09г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на едноличния търговец против определение от 22.06.2009г., с което Плевенски районен съд е прекратил производството по образуваното пред него гр.д. 255/09г.
Ответникът по частната касационна жалба – “М”О. – гр. П. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са и доводи за неоснователност на оплакванията по съществото на процесуалния спор.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното изложение, страната е поддържала, че с обжалваното определение, въззивният съд се е произнесъл по “ съществен” процесуалноправен въпрос, а именно – правото на ищеца да определи предмета на делото. Лаконично е отбелязано, че между страните имало предявен един иск, а съдът приел, че са предявени двадесет и три кумулативно съединени иска и по този начин променил предмета на делото. Отбелязано е, че нито съдът, нито ответника могат да променят предмета на делото, поради което като го е направил, решаващият състав бил нарушил диспозитивното начало като основен принцип в гражданското правораздаване. Други доводи не са развити.
При тези фактически данни се налага извод за това, че жалбоподателят не е посочил основанието за приложно поле на частно касационно обжалване, като не е определил кой е релевантния процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт, при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Основанието по цитираната норма,след формулиране на този въпрос, следва винаги да бъде посочено конкретно и съответно да може от изложението да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. Няма характеристика на релевантен, общо формулирания от жалбоподателя въпрос относно “правото на ищеца да определи предмета на делото”, тъй като дефинитивно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква релевантния материалноправен или процесуален въпрос да е относим към конкретните правни изводи на решаващия съд, обусловили обжалвания правен резултат. Дори и да се приеме, обаче, че жалбоподателят, макар и общо, е формулирал такъв въпрос, то той е само един от елементите на фактическия състав, определящ наличие на основание по чл.280, ал.1 ГПК и с него не се изчерпва проверката по чл.274, ал.3 ГПК, тъй като страната следва да обвърже този въпрос с една от лимитивно изброените в т.1-3 на текста хипотези, при която поддържа, че той е разрешен и да установи предпоставките й. Доводи в тази насока не са развити. Страната е поддържала, че е предявила един иск, но в обстоятелствената част на исковата си молба е изложила обстоятелства за различни свои вземания, произтичащи от различни правопораждащи факти,а с петитума ги е претендирала, което опровергава това нейно твърдение. Извън това оплакванията за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт са свързани с разглеждането на повдигнатия процесуален спор, но не и с основанията за допускането му до разглеждане.
Следователно, с подадената частна касационна жалба, не се обосновава наличие на приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното определение. На ответника по частната касационна жалба , с оглед този изход на спора следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 687 от 30.07.2009г. по ч. гр.д.686/09г. на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. В. Д. , действуващ като едноличен търговец с фирма “ А. 66- П. Д. ” – с. Б., обл. – гр. П., да заплати на “ М. ” О. – гр. П. направените в настоящето производство разноски в размер на 500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: