Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
София, 14.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
При участието на секретаря: Н. Такева
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 497/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С. Х. С. и П. А. С. и двамата от гр. П. са подали касационна жалба срещу решение № 94 от 18.04.2008г. по гр. д.106/08г. на Търговищки окръжен съд, с което след отмяна на решение от 11.01.2008г. по гр.д.350/2007г. на Поповски районен съд по същество е обявен за окончателен, сключения на 19.09.2006г. между С. Х. С. и П. А. С. от една страна и “ Софконсулт” О. – гр. В. от друга, предварителен договор за продажба на недвижим имот – дворно място, заедно с построената в него жилищна сграда, находящо се в с. И., общ. Попово, като е осъден “ Софконсулт” О. – гр. В. да заплати договорената цена в размер на 10000лв.
Касаторите са поддържали оплаквания за нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Конкретно са развили доводи за това, че неправилно въззивният съд не е взел предвид отправената до дружеството – ищец покана за разваляне на сключения предварителен договор и е направил извод за основателност на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, обоснован с изпадането им в забава, освободила длъжника – купувач от последиците от неговата собствена забава / незаплащане на продажната цена/. Посочено е още, че в нарушение на съдопроизводствените правила решаващият състав е приел, че обещателите не са оказали съдействие във връзка с изпълнението на купувача, като такива доводи не са заявени с исковата молба и не са поддържани пред първостепенния съд и във въззивното производство- във фазата му на съдебно дирене, а са заявени едва при съдебните прения, което е лишило касаторите от адекватна защита. Освен това и непосочването на банкова сметка не обосновава приложение на чл.95 ЗЗД, тъй като и без съдействието на продавачите, дружеството е могло да депозира дължимата сума в банка. Сочена е необоснованост на обжалвания съдебен акт поради това, че в нарушение на чл.87 ЗЗД е било прието, че забавата на плащането на първата договорена вноска от цената на имота не било основание за разваляне на договора, въпреки договаряне на такава клауза – чл.2, ал.2 от договора, тъй като незаплащането на първата вноска изключва забавата на продавачите за сключване на окончателния договор.
Ответникът по касация- “ Софконсулт” О. – гр. В. не е заявил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определение № 156 от 01.12.2008г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
С обжалвания съдебен акт, състав на Търговищки окръжен съд е приел основателност на предявения от Софконсулт” О. – гр. В. против С. С. и П. С. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, поради това, че обещателите по предварителния договор били изпаднали в забава, тъй като не изпълнили задължението си да подготвят документите по сделката и да подпишат окончателния договор в уговорения срок, не били посочили и банкова сметка, по която купувача следвало да превежда вноските, от който довод е изведено и приложение на чл.96 ЗЗД, Прието е още, че съобразно чл.297, ал.1 ГПК / отм./ когато купувача има насрещно задължение по сделката за заплащане на цената, то същия следва да бъде осъден да заплати договорената сума едновременно с постановяване на решението за обявяване на окончателния договор. Направен е извод, че поради това, продавачите не можели да се ползуват от договореното с чл.2, ал.2 от договора и да искат неговото разваляне.
Съобразно основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, е поставен като съществен материалноправен въпрос, обусловил обжалвания резултат- въпроса относно приложението на чл.95 и чл.97ЗЗД – забава на кредитора и последиците от нея, във връзка с изпълнение на парично задължение. С оглед този именно въпрос е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение и приетото с решение №795 от 30.09.1999г. по гр.д. 499 /99г. на Върховен касационен съд, ІІ г.о., във връзка с приложението на чл.95-97ЗЗД и решение №749 от 28.09.2001г. по гр.д. 130/2001г. на ВКС, ІІ г.о. – по приложението на чл.87, ал.3 вр. чл. 95 ЗЗД. По така поставения въпрос касаторът поддържа като правилно разрешението дадено с тези решения на ВКС относно приложението на чл.95 и чл.97 ЗЗД, с които състави на Върховния касационен съд са приели, че при забава на кредитора длъжникът е могъл да се освободи от задължението си за плащане на цената, която е носима, ако е вложил парите в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това. Прието е и това, че кредитора изпада в забава само при неоправдано неприемане на направено от длъжника предложение за изпълнение.
По така поставения съществен въпрос, с обжалваното решение е прието, че продавачите по процесния предварителен договор са изпаднали в забава поради това, че не са посочили банкова сметка, а съобразно договора сумите е следвало да бъдат превеждани по банков път.
Настоящия състав на ВКС, след преценка на застъпените становища в цитираните решение и на основание чл.291, ал.1 ГПК, приема следното:
Субективното облигационно право – вземането- се дефинира като притезателно субективно право, тъй като упражняването му изисква длъжникът да осъществи определено поведение за постигането на определен резултат. По принцип мястото на изпълнение на договорно поето задължение се определя от волята на страните, от естеството на престацията или от нормативно правило. Ако мястото на изпълнение не е определено от някой по посочените три способа приложими са субсидиарните правила на чл.68 ЗЗД, чиято б. “а” изрично предвижда, че при парични задължения – местоизпълнението се определя от местожителството на кредитора – от тук се извежда и носимия характер на паричното задължение. Мястото на изпълнението определя и това дали някоя от страните изпада в забава – т.е длъжникът по носимо задължение изпада в забава щом не предложи изпълнение по местожителството на кредитора. Разпоредбата на чл.95 ЗЗД дефинира случаите, в които кредитора изпада в забава – когато не оказва необходимото съдействие и когато неоправдано не приема престацията. За да е налице първата хипотеза, то следва изпълнението на длъжника да е поставено в зависимост от определено действие на кредитора без осъществяването, на което е невъзможно да бъде изпълнено, а втората хипотеза предполага предлагане на изпълнение от страна на длъжника и неоснователното му неприемане от кредитора. Тогава когато дължимата престация е парична, кредитора изпада в забава, когато е отказал получаването й, но за да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация. Пари, ценни книги и ценности трябва да бъдат оставени в банка по местоизпълнението- арг. чл.97, ал.1 ЗЗД, като в този случай, за да се освободи от задължението си длъжникът следва да уведоми кредитора. Следователно, паричното задължение като носимо обуславя определено поведение на длъжника, което го освобождава от него, а именно – внасянето на парите в банка по местоизпълнението, с оглед възможността за депозиране на пари в полза на лице различно от вносителя и уведомяване на кредитора за това. Само тогава, при липса на изпълнение от насрещната страна е налице възможност за прилагане на чл.96 , ал.1 ЗЗД.
По тези съображения настоящият състав приема, че ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение по договора, само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това.
На основание чл.291, ал.1 ГПК настоящия състав на ВКС, І т.о. счита, че правилна е практиката обективирана в решение №795 от 30.09.1999г. по гр.д. 499 /99г. на Върховен касационен съд, ІІ г.о.
По основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.95 – 97 ЗЗД. В тази насока основателни са оплакванията на касаторите по чл.281, т.3 ЗЗД, с оглед приетото от въззивния съд за това, че едностранното разваляне на договора от тях е правно ирелевантно, поради това, че те самите били изпаднали в забава по отношение задължението си да сключат окончателен договор.
Страните са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот на 19.09.2006г., като са уговорили начин за заплащане на цената в размер на 10000лв. на вноски от по 2500лв.- всяка, от които е с определен срок. Така първата вноска / 2500лв./ е уговорено да бъде платена до 30.09.2006г. – чл.1 от договора и т.н., а последната до 31.12.2006г. до когато е следвало да бъде внесена цялата сума за имота – предмет на договора. В чл.4 е договорено окончателния договор да бъде сключен в деня на заплащане на първата вноска. Не е било спорно по делото, че дружеството – ищец не е заплатило нито една от вноските, нито е депозирало пари в банка по местоизпълнението. С чл.2, ал.2 е било договорено, че ако купувача не изплати първата вноска в петдневен срок от изтичането на уговорения срок продавачите имат право да развалят предварителния договор. Това право те са упражнили още с отказа си да сключат окончателен договор на 21.12.2006г. / вж. показанията на св. Х/ и като са отправили изрична покана до дружеството с дата 27.11.2007г. При тези фактически данни, неправилно, въззивният съд е приел, че продавачите са изпаднали в забава, тъй като на 30.09.2006г. не били готови с документите за изповядване на сделката пред нотариус. Този извод е направен, единствено с оглед показанията на свидетелката Х, от които не могат да се изведат такива категорично установени факти, тъй като свидетелката е говорила общо, като е заявила че продавача не е бил съгласен да се сключи окончателен договор, поради незаплащане на договорената цена/ към тази дата купувача вече е дължал по-голямата част от продажната цена-7500лв. /. Извън това, установеното от договора задължение за сключване на окончателния договор е било пряко обвързано от заплащане на първата вноска от купувача, което не е било осъществено.
Неправилно, с оглед вече изложеното по разрешаване на съществения материалноправен въпрос съдът е приел, че продавачите са изпаднали в забава, поради това, че не са посочили банкова сметка. Това твърдение е въведено за първи път с пледоарията по същество на процесуалния представител на дружеството – ищец пред въззивния съд, не е било установявано в процеса и не би могло да бъде прието за безспорно между страните, тъй като не е било част от сочената с исковата молба фактическа обстановка, поради което не може да се третира/ както неправилно е процедирал въззивния съд/ като установен по делото факт. Освен това, за да се освободи от задължението т.е. за да бъде изправна страна по договора купувача е следвало да депозира сумите в банка по местоизпълнението и да уведоми продавачите за това. Той е разполагал с възможност да осъществи такъв депозит и по този начин да изпълни задължението си, поради което правно необоснован е извода на въззивния съд за това, че продавачите като кредитори не били осигурили необходимото съдействие. Следователно, ответниците по спора валидно са осъществили правото си да прекратят договора, произтичащо от изричната уговорка за отметнина – чл.2, ал.2 от договора и иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен.
С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК постановеното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго с което предявения иск следва да бъде отхвърлен
На основание чл. 78, ал.1 ГПК на касаторите следва да бъдат присъдени направените във въззивното и касационно производство разноски в размер на 243.52лв.
По тези съображения и на основание, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 94 от 18.04.2008г. по гр. д.106/08г. на Търговищки окръжен съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ Софконсулт”О. – гр. В. против С. Х. С. и П. А. С. и двамата от гр. П. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД – за обявяване на окончателен сключения между тях на 19.09.2006г. предварителен договор за продажба на недвижим имот – дворно място с площ 1560 кв.м., съставляващо УПИ *Х -65, в кв.10 по плана на с. И., община П., заедно с построената в него жилищна сграда.
ОСЪЖДА “ Софконсулт”О. – гр. В. да заплати на С. Х. С. и П. А. С. и двамата от гр. П. направените пред въззивната и касационна инстанции разноски в размер на 243.52лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: