О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
София, 30.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 582/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. П. Д. от гр. П. срещу решение № 179 от 19.11.2008г. по гр.д.434/08г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 12.06.2008г. по гр.д.10/2008г. на Силистренски окръжен съд за отхвърляне на предявените от В. Д. против Д. С. искове за заплащане на сумата 10330лв. на основание чл.534 ТЗ, законна лихва и неустойка в размер на 422.11лв. за периода 25.07.2007г. – 09.11.2007г.
Ответникът по касация – Д. Г. С. от гр. С. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че съда се произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, формулиран от него : “ ако в записа на заповед липсва някое от съществените условия по чл.535 ТЗ, което да отнема менителничния му характер , при иска за претендираната сума, Апелативен съд – гр. В. приема ,че претенцията следва да се разгледа на плоскостта на неоснователното обогатяване”. Изложено е разбирането на страната относно правната характеристика на записа на заповед, както и твърдения за неправилност на изводите на съда, като е поддържано, че искът е основателен, тъй като за претендираната сума е налице писмен документ, удостоверяващ получаването й от противната страна. С допълнителна молба от 30.04.2008г. са приложени и решение №560/2007г. на Пловдивски апелативен съд и решение №110/2006г. на Великотърновски апелативен съд.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК/единственото, макар и посочено само като правен текст основание/, тъй като така формулиран въпроса няма характер на такъв, съобразно изискванията на текста, а на констатация на страната, относно приетото от съда, като въобще не са развити и доводи свързани с конкретното основание по т.3 на обсъждания текст. Такива не са развити и по останалите основания ,визирани от чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание. Становището на касатора по съществото на спора, както и общите оплаквания за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, квалифицирани и от него като необоснованост и неправилност на акта са ирелевантни към настоящето производство по чл.288 ГПК, тъй като са относими към нормата на чл.281 ГПК, а не към разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и твърдяното противоречие от касатора с представените решение №560/07г. на Пловдивски апелативен съд, който е разгледал иск по чл.534 ТЗ при установен действителен менителничен ефект, какъвто не е разглеждания случай и решение №210/06г. на Великотърновски окръжен съд / за което няма данни да е влязло в сила/, с което също се разглежда този иск в хипотеза на погасен по давност иск по чл.531, ал.1 ТЗ и също така действителен менителничен ефект.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Ответникът по касация не установява да е направил разноски в настоящето производство, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 179 от 19.11.2008г. по гр.д.434/08г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: