О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
София, 03.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 584/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1, т.2. ГПК вр.чл.407, ал.1 ГПК, образувано по частна жалба на С. Б. Д. и Р. Д. Д. срещу разпореждане от 20.07.2009 г. по т.д. № 1482/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е допуснато издаване на изпълнителен лист за присъдените суми за разноски, определени по компенсация, по решение 18.07.2007г. по гр.д. 1756/05г. на Софийски апелативен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на обжалваното разпореждане.
Ответниците по частната жалба- на становище, че частната жалба е недопустима, а по същество – неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. В тази насока неоснователно е разбирането на М. В. и М. В. за недопустимост на обжалването, поради това, че частната жалба била постъпила в съда преди да бъде получен изпълнителния лист. Предмет на обжалване е основанието за издаване на титула- а именно атакуваното разпореждане, поради което неговото постановяване определя и началния момент на срока по чл.275, ал.1 ГПК. Следователно, ирелевантно за осъществяване правото на обжалване е кога е получен носителя, обективиращ това основание.
С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е допуснал издаване на изпълнителен лист, съобразно поисканото от за присъдените суми за разноски в размер на 5354лв. определени по компенсация, с решение 18.07.2007г. по гр.д. 1756/07г. на Софийски апелативен съд, като е приел, че в тази част решението като влязло в сила подлежи на изпълнение.
Частната жалба е неоснователна.
С решение № 46 от 18.07.2007г. по гр.д. 1756/05г., състав на Софийски апелативен съд, след отмяна на решението на първостепенния съд, в частта, с която са били осъдени солидарно С. Д. и Р. Д. да заплатят на М. В. и М. В. сумата 18432щ.д. и в частта за разноските, по същество е постановено С. Д. и Р. Д. да заплатят сумата 10258.70щ.д., а в останалата част до пълния предявен размер от 18432щ.д. искът е бил отхвърлен, като са били присъдени и разноски по компенсация в размер на 5354лв. Макар и непрецизно изготвен този диспозитив е очертал ясно произнасянето на въззивният съд по претенцията – отменено е било решението на Софийски градски съд, само в частта му над присъдената сума от 10258.70щ.д. до пълния предявен размер, в останалата част, тъй като не е отменено решението за присъждане на сумата от 10258.70щ.д., нито е постановено друго, то решението на СГС следва да се счита потвърдено. Обсъдения съдебен акт на Софийски апелативен съд е бил предмет на касационно обжалване, приключило с решение №498 от 07.07.2008г. по т.д. 225/08г., с което състав на ВКС, І т.о. е отменил обсъденото решение на САС, в частта му, с която е било отменено решението на СГС, за разликата над 10258.70щ.д. до пълния предявен размер и съответно иска е бил отхвърлен и по същество е уважил изцяло претенцията, като тази разлика е била присъдена. С така постановеното решение на ВКС, следователно, не е била възстановена висящността по разглеждания иск, нито е било отменено решението, в частта, с която в тази връзка апелативният съд е присъдил по компенсация разноски, и следователно постановеното разпореждане е законосъобразно тъй като решението в същата част на Софийски апелативен съд е влязло в сила. Независимо от това, че ВКС не е третирал този въпрос т.е. не е изменил акта в частта за разноските в съответствие с постановения резултат, то това не променя извода, че висящност не е била създадена чрез отмяна на акта в същата част. С цитираното решение на ВКС недвусмислено е установена възстановена висящност, единствено по иска за заплащане на сумата 55399щ.д. по запис на заповед от 28.07.1999г. и законната лихва върху сумата, което не е определящо за предмета на настоящия процесуалноправния спор.
Ирелевантни към спора са подробно изложените от страната доводи свързани с неправилното определяне на разноските, тъй като не нямат относимост към възможността влязлото в сила решение да бъде изпълнено.
От изложеното следва, че състава на Софийски апелативен съд не е допуснал нарушения на закона, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 20.07.2009 г. по т.д. № 1482/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е допуснато издаване на изпълнителен лист за присъдените суми за разноски, определени по компенсация, по решение 18.07.2007г. по гр.д. 1756/05г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: