О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 09,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №866/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. за с. контрол- гр. С. и касационна жалба на Д. Х. Б. от гр. С. срещу решение № 531 от 29.05.2009г. по т.д.2398/08г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
По касационната жалба на А. за с. контрол- гр. С. :
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и има за предмет постановеното въззивно решение в частта, с която въззивният съд е оставил в сила решението на първостепенния съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу ответника “ Т. ” О. – гр. В., както и в частта за разноските.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поставил като релевантен въпрос този относно началния момент,от който започва да тече погасителна давност спрямо приобретателя на търговско предприятие за задължения, възникнали в патримониума на предприятието, предмет на прехвърлителната сделка. След което е посочил, че решението на въззивния съд е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, основания, които били подробно изложени в касационната жалба. Страната се е позовала на решение №444 /08г. на ВКС, ІІ т.о. с което било прието, че при сделка по чл.15, ал.2 ТЗ “ответниците” отговарят солидарно по отношение задълженията на едноличния търговец, без оглед на това дали при придобиване предприятието на едноличния търговец тези задължения са били отразени счетоводно, като релевантно било само съществуването им към момента на сключване на прехвърлителната сделка. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Страната е поставила релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, или налице е общото основание, което, обаче е само част от елементите на фактическия състав за допускане на касационно обжалване тъй като цитираната норма изисква въпросът да е решен при наличието на предпоставките на една от лимитивно изброените хипотези в т.1-3 на текста. Страната не обосновава доводи за такова наличие. Поддържано е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед цитираното и приложено решение на ВКС, ІІ т.о., което обаче не подкрепя разбирането на касатора за противоречиво разрешаване на поставения въпрос, тъй като този въпрос не е разглеждан от състава на ВКС- не е бил третиран като касационен довод в производството по чл.218а, б. “б” ГПК/отм./ и съответно не е бил разрешен от касационния съд. Освен това, макар и между същите страни спора, приключил с приложеното решение, не е имал идентичен предмет с този по обжалваното решение поради това, че е обхващал различен период, за който е поддържано неизпълнение на приватизационния договор и различни оплаквания свързани с неизпълнение на задължението за трудова заетост. Именно в съответствие изводите в обсъжданото решение, въззивният съд е приел, че ответниците носят солидарна отговорност,с оглед обаче, конкретните данни, също така е прието и че това обстоятелство не създава процесуална възможност Б. да се ползува от направеното от приобретателя на предприятието му възражение за погасяване на исковете по давност и тъй като той не е направил такова, е извършена преценка за погасяване по давност на исковете спрямо валидно въвелия такова възражение “ Т. ”ООД.
Изложените оплаквания в касационната жалба,към които в изложението си препраща касатора, съставляват доводи за нарушение на материалния закон, което може да се квалифицира по чл.281ГПК, но не обосновава приложно поле по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По жалбата на Д. Х. Б.:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и има за предмет постановеното въззивно решение в частта, с която въззивният съд е оставил в сила решението на първостепенния съд за уважаване на исковете с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и с което те са отхвърлени срещу ответника “ Т. ” О. – гр. В., както и в частта за разноските.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал ,че с обжалваното решение Софийски апелативен съд не бил обсъдил в цялост доказателствата по делото, преди да постанови окончателното си решение, не бил изследвал въпроса дали е налице частично изпълнение по процесния договор, като е изложил своето разбиране във тази връзка. Посочено е още, че неправилно решаващия състав приел, че не била налице солидарна отговорност между ответниците, която била задължителна по силата на чл.15, ал.3 ТЗ. Поставени са въпросите – изпълнил ли е частично задължението си по чл.10 от приватизационния договор касатора, изтекла ли е предвидената от закона давност по отношение на всеки един от ответниците по спора, допустимо ли е при наличие на противоречиви интереси двамата ответници да имат общ процесуален представител и солидарно отговорни ли са ответниците. В тази връзка лаконично е отбелязано, че тези въпроси били решени в противоречие с практиката на ВКС относно продажбата на търговско предприятие на едноличен търговец и били от значение за точното прилагате на закона и развитие на правото. Цитирано е решение №1417 от 25.10.2000г. по гр.д. 625/2000г. на ВКС, V г.о. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираните от него въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаят фактическите констатации на въззивният съд, без да са свързани с приетото по тях от правна страна. Релевантният въпрос следва да бъде изведен от решаващият извод на въззивния съд, обусловил постановения правен резултат. Така поставени същите освен това са свързани с общите оплаквания за незаконосъборазност на решението и съответно с подробно развитите доводи на касатора квалифицирани и от него като неправилност на решението, поради което се квалифицират по чл.281 ГПК, и съответно са ирелевантни към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото е сочено решение на ВКС, с което е приета солидарна отговорност на прехвърлителя и приобретателя на търговско предприятие в отношенията им към кредиторите, то същото не влиза в противоречие с изводите на въззивния съд за солидарната отговорност на ответниците по спора, поради което не обосновава довод за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Възпроизвеждането на текста на нормата на чл.280, ал.1 т.3 ГПК не може да обоснове извод за наличие на предпоставките й.
Следователно, не са налице изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 531 от 29.05.2009г. по т.д.2398/08г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: