О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 18.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 265/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. К. Д. от гр. С. срещу разпореждане 08.08.2008г. на съдия при Софийски апелативен съд, с което е върната касационната жалба на Д. против решение № 81 от 10. 05. 2008г., по гр.д. 581/2008г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – “К” О. – гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С обжалвания съдебен акт, съдия при Софийски апелативен съд е върнал касационна жалба на Д. К. Д. против решение № 81, по гр.д. 581/2008г. по описа на същия съд, като е приел, че не са отстранени констатираните нередовности, въпреки, че касатора е получил редовно съобщение за разпореждането, с което производството по администриране на жалбата му е оставено без движение.
Частната жалба е неоснователна.
С разпореждане от 16.06.2008г. подадената касационна жалба от Д. Д. е била оставена без движение с указания да бъде приведена в съответствие с изискванията на чл.284, ал.1, т.3, ал.2 и 3 т.1, 3 и 4 ГПК, както и е посочена правната последица при неотстраняване в законовия срок на констатираните недостатъци. Страната е изпълнила част от указанията, като не е удостоверила внасянето на държавна такса за касационно обжалване, съобразно чл.284, ал.3, т.4 ГПК, въпреки изричните указания в тази насока. Дължимата такса не е била внесена не само към момента на постановяване на прекратителното разпореждане, но и към момента на подаване на разглежданата частна жалба, тъй като единственото маркирано оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, в нея е това, че определената с разпореждане от 16.06.2008г. държавна такса “ противоречи на закона поради което не следвало да бъде внасяна”. Доводът е правно необоснован и не отговаря на установените по делото факти. Въззивният съд, в цитираното определение не е посочил изрично размера на дължимата държавна такса, но е изискал документ за удостоверяване на внасянето й, съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.4 ГПК. Освен това, размерът на тази такса е императивно определен от чл.18, ал.2, т.1 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК / прието с ПМС №38/27.02.3008г./, поради което касаторът е следвало да изпълни и това указание. При тези фактически данни, правилно касационната жалба е била върната. Редовността на жалбата предполага кумулативното отстраняване на всички констатирани и указани от съда нередовности, от което следва, че неотстраняването, на която и да е от тях има за правна последица връщането й – арг. чл.286, ал.1,т.2 ГПК. Следователно, Софийски апелативен съд е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08.08.2008г. на съдия при Софийски апелативен съд, с което е върната касационната жалба на Д. К. Д. от гр. С. против решение № 81 от 10.05.2008г., по гр.д. 581/2008г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДА ТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: