О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 342/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна жалба на “В” АД – гр. В. срещу определение № 125 от 03.06.2008г. по гр.д.48/08г. на Добрички окръжен съд, в частта, с която е било отменено решение 143/06.11.2007г. по гр.д. 238/05г. на К. районен съд, в частта, с която е осъден ЦАПК “ П. ”О“ В. ” АД- гр. В. сумата 1340лв. – разноски и по същество е отхвърлено искането за присъждане на разноски.
Ответникът по частната жалба – ЦАПК “ П. ” – гр. С. е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
С определението, в частта, предмет на обжалване, състав на Добрички окръжен съд е отменил постановеното от първостепенния – К. районен съд решение, в частта му, с която са били присъдени разноски, като е приел, че заплащането на адвокатското възнаграждение не е доказано, поради което не може да се третира като направен от страната разход в производството.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В уточняваща молба, с оглед изпълнение указанията, дадени с разпореждане от 26.06.2008г. на зам. председател на Добрички окръжен съд, страната – жалбоподател в изложение от 02.09.2008г. е направила общо оплакване за незаконосъобразност на определението в обжалваната му част, като е посочила, че същото противоречи на практиката на ВКС и че при подобни казуси съдилищата се произнасят с различни решения. Във второ изложение / без дата/ е поддържала наличие на противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС и ВС като е посочила, че съгласно решение №788 по гр.д. 5352/53 на ВС на РБ, І г.о. при отхвърляне на иска на ответника се присъждат разноски, а условие да се присъдят било да бъде направено искане, каквото е налице в разглеждания случай. Поддържано е още, че разноски действително са били направени в срока посочен в адвокатското пълномощно и е цитирано определение на Върховния административен съд. Сочено е, че неправилно е обжалването” с въззивна жалба, а не с определение” , което било в противоречие с ТР№118/56 на ОСГК на ВС на РБ. Други доводи не са сочени.
При тези фактически данни се налага извод за това, че жалбоподателят не е посочил основанието за приложно поле на касационното обжалване, като не е определил кой е съществения процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт, при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Не обосновава довод за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и соченото противоречие между приетото с обжалваното определение и решение №788/53г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че при отхвърляне на иска на ответника се дължат разноски, ако е било поискано тяхното присъждане. В случая с обжалваното определение, разноските са били отказани не поради недължимост, а поради недоказаност на действителното им извършване, което съставлява и съществения процесуалноправен въпрос в случая, спрямо който е следвало да се развият и доводи за наличие на предпоставките по една от хипотезите по чл.280, ал.1, т1-3 ГПК. Поради това и преценката за противоречие със сочените актове на ВКС и ВС е ирелевантна към настоящето производство, тъй като тези актове разглеждат общия принцип за дължимост на разноски при отхвърляне на иска, но не третират съществения за спора процесуалноправен въпрос, който страната не е формулирала, поради което е посочила и практика неотносима към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не обосновават приложно поле на цитираната норма и сочените като противоречиви актове на Върховния административен съд, тъй като практиката по административни дела е неотносима към производството по допускане до разглеждане на касационните жалби, респективно частните касационни жалби, с оглед изричното очертаване в т.1 и 2 на чл.280, ал.1 ГПК на съдилищата, чиито решения могат да обосноват извод за приложно поле на нормата.
Следователно, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 125 от 03.06.2008г. по гр.д.48/08г. на Добрички окръжен съд, в частта, с която е било отменено решение 143/06.11.2007г. по гр.д. 238/05г. на К. районен съд, в частта, с която е осъден ЦАПК “ П. ”О“ В. ” АД- гр. В. сумата 1340лв. – разноски и по същество е отхвърлено искането за присъждане на разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: