О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 30.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 51/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “С” ЕООД – гр. С. и касационна жалба на ДА “ Д. резерв и военновременни запаси” – гр. С. срещу решение № 1* от 23.07.2008г. по гр.д.427/08г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 19.03.2008г. по гр.д. 2100/2005 на В. районен съд за уважаване предявените от “З” АД- гр. С. против ДА “ Д. резерв и военновременни запаси” – гр. С. искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД / предявен частично/ като са отхвърлени исковете- по чл.97, ал.1 ГПК / отм./ предявен от главно встъпилия в процеса – “. С. л. Трейд” ЕООД – гр. С. против двете страни в процеса и по чл.108 ЗС предявен против ДА “ Д. резерв и военновременни запаси” – гр. С..
Ответникът по касация- “З” АД- гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
По касационната жалба на “ С. л. трейд” ЕООД – гр. С.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е посочил, че въззивният съд неправилно и в нарушение на материалния закон е приел, че за да настъпи прехвърлителен ефект по отношение на спорните имоти в договора за продажба по реда на чл.15 ТЗ, следвало да бъде посочен конкретния имот като елемент от предприятието, което се прехвърля. Посочено е, че този извод противоречи на приетото с решение № 594 от 11.06.2004г. по гр.д. 1725/03г. на ВКС, ТК. С приложеното решение било прието, че разпоредбата на чл.18 ЗЗД била относима само към прехвърляне собствеността върху недвижими имоти, но когато се прехвърляло предприятие по реда на чл.15 ТЗ, сделката не следвало да бъде обективирана в нотариален акт, а било нужно да се спази изискуемата от чл.15 ТЗ форма. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки, че макар и непрецизно са формулирали съществен материалноправен въпрос,с оглед приетото от съда, че имота – предмет на спор не фигурира сред подробно изброените в договора по чл.15 ТЗ имоти, поради което волята на страните била същия да не бъде отчужден. Не е налице обаче предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – този въпрос да е решен в противоречие с практиката на съдилищата, тъй като сочения като противоречив съдебен акт е ирелевантен към така повдигнатия въпрос и не го разрешава. Този извод произтича от това, че въззивният съд не е мотивирал липсата на вещен транслативен ефект по отношение на спорното имущество с формата на договора, нито е обосновал постановения резултат с това, че договора следва да се сключи в предвидената от чл.18 ЗЗД форма. Изложените оплаквания за неправилност на съдебния акт, съставляват доводи за нарушение на материалния закон, което може да се квалифицира по чл.281ГПК, но не обосновава приложно поле по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По жалбата на ДА” Д. резерв и военновременни запаси “ – гр. С.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В своето изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, страната общо е заявила, че с обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос и материалноправен въпрос, който бил решаван противоречиво от съдилищата / без да е уточнен този въпрос/. Посочено е също така, че била налице идентичност между естеството на исковете по обжалваното решение и приложено решение на Разградски районен съд, като с последното било прието, че предоставянето на оперативно управление върху спорния имот било годно правно основание за владение на имота. Поддържано е също така и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чрез възпроизвеждане на текста на нормата, мотивирано с това, че въззивният съд се произнесъл по “ основополагащ въпрос” – обявяване на имоти за публична държавна собственост и предоставянето им за безвъзмездно стопанисване и управление, който бил решаван противоречиво от съдилищата. Освен това решаването на този въпрос имало значение и за развитие на правото, тъй като с обжалваното решение се толерирали действия, накърняващи държавните интереси и се игнорирало правомощието на МС, произтичащо от чл.106 Конституцията. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава наличие на предпоставките на нормата на чл.280, ал.1 т.2 ГПК / в какъвто смисъл е изложил съображения/, с оглед изискването на фактическия състав на нормата, същественият процесуалноправен или материалноправен въпрос да е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Освен че, не е бил формулиран съществен въпрос, съобразно който следва да се преценява и наличието на противоречие при разрешаването му, то и приложеното решение на Разградски районен съд, поради това, че не е окончателно и съответно няма данни да е влязло в сила не съставлява практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Следователно, дори и да беше поставен съществен въпрос, приложеното решение не може да обоснове наличие на противоречива практика и приложно поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът не обосновава довод и за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Така поставен, общо формулирания от него въпрос, няма характер на съществен. Цитираната разпоредба изисква съществения процесуалноправен или материалноправен въпрос да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора. За да е налице разглежданото основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед така определената дефинитивност на основанието касаторът не е обосновал доводи за наличието му – не е определен същественият въпрос, не е посочено коя правна норма, въззивният съд е тълкувал неправилно, както и доводи свързани с непълнота или неяснота на приложената норма. След като съдът е изложил подробни мотиви, с оглед постановения резултат, то конкретни следва да бъдат и доводите на страната, поради което изводите й, че с решението се толерирали действия накърняващи държавните интереси нямат правна стойност и не съставляват аргумент за наличие на предпоставките на соченото основание.
Следователно, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 23.07.2008г. по гр.д.427/08г. на В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: