О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
София, 30.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 557/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Б” О. – гр. Х. против решение №22 от 27.02.2009г. по гр.д.552/08г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила решение №206 от 19.06.2008г. по гр.д. 1353/07г. на Хасковски районен съд за уважаване на предявените от “ П. ” О. – гр. П. против касатораq искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът по касация –“ П. ” О. – гр. П. е на становище, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради това, че обжалваното решение противоречало на императивната разпоредба на чл.474, ал.4 и 5 ГПК/отм./ и на трайната съдебна практика – решение №323/04г. на ВКС, ІІ г.о. , според което при удостоверяване на подпис върху частен документ лицата, чийто подпис е положен в него трябвало да се явят лично пред нотариуса. По разглеждания спор било установено че нотариуса бил удостоверил подписа на неизвестно лице, доверявайки се на удостоверяване извършено от пощата. Посочено е, че обжалваното решение противоречало и на решение №916/02г. на ВАС, І отд. и на решение №174/02 на ВКС, V г.о., според което за разлика от частния свидетелствуващ документ, първичния счетоводен документ следвало да има определеното от чл.7 ЗСч съдържание. Направена е връзка с представения по делото консигнационен протокол от 05.11.2004г., който според касатора не съдържал посочените реквизити и не бил първичен счетоводен документ по смисъла на чл.7 ЗСч. Поддържано е, че въззивното решение противоречи на решение №600/02г. на ВКС, V г.о. , според което доказателствената сила на счетоводните книги не била равнозначна на материалната доказателствена сила на свидетелствуващ документ. Развити са съображения относно това, че по делото било установено, че търговските книги на “ П. ” О. се водели в нарушение на правилата регламентирани от ЗСч и съответно не били доказателство по спора. След подробно изложени доводи, свързани с удостоверителната сила на частния свидетелствуващ документ е направен извод, че с представения консигнационен протокол, ищецът установявал изгодни за себе си факти, поради което същият нямал доказателствена сила, спрямо ответника който не го е подписал.
Страната не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е формулирала конкретно релевантния процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на лимитивно посочените в текста хипотези. За да е относим към основанието за допускане на касационно обжалване този въпрос следва да е свързан с решаващите мотиви на съда, които обуславят постановения правен резултат. Освен това, страната следва да установи противоречие не общо, а именно при разрешаване на релевантния, конкретно посочен въпрос. Доколкото, касаторът се позовава на такова противоречие, макар и обосновано с доводи обективиращи становището му по правния спор – неправилно квалифицирано по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като са сочени решения на тричленни състави на ВКС, следва да се приеме, че същото не съставлява довод, обосноваващ допускане на касационно обжалване на решението не само поради изложеното, но и поради това, че тези решения на ВКС третират въпроси, разгледани при различни фактически обстоятелства,предполагащи различни правни изводи. Така например- решение №323/03г. на ВКСІІ г.о. / служебно приложено/ установява изискване за задължително явяване пред нотариуса в хипотеза на изповядване на сделка с недвижим имот, а решение № 1741/02г. на ВКС, V г.о./ служебно приложено/ има за предмет иск по чл.108 ЗС и доколкото с него е дадено определение на първичния счетоводен документ, то тъй като въззивният съд не е дал противоречиво определение, то и решението няма поддържаната от касатора релевантност спрямо основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Определение № 600 от 07.`10.2002г. по ч.гр.д. 545/02г. / неправилно обозначено като “решение” от касатора// служебно приложено/ третира разгледаните от него въпроси относно формалната доказателствена сила на частния документ, но същото не съставлява практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като не се ползва със сила на пресъдено нещо. С оглед изискванията на нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК извън предметния й обхват са решенията по административни спорове, поради което и цитираното решение на Върховния административен съд е ирелевантно.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Ответникът по касация не установява да е направил разноски в производството пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №22 от 27.02.2009г. по гр.д.552/08г. на Хасковски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: