О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 14.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 85/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Б. т. компания” А. – гр. С. срещу решение №540 от 26.11.2008г. по гр. д.893/08г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №159 от 23.05.2008г. по т.д.49/08 на Пловдивски окръжен съд за уважаване на предявените от “Е” А. – гр. С. против “Б. т. компания” А. – гр. С. искове с правно основание чл. 646, ал.2, т.1 ТЗ, чл.55, ал.1 ЗЗД вр. чл.134 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът по касация- “ Е. “ А. – гр. С., чрез пълномощника си – адв. В. Г. е на становище, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С развитото в касационната жалба, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че с обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съществуващата практика на съдилищата и по-конкретно с решение от 11.07.2008г. по к.н.а.х.д. № 50/2008г. на Административен съд – Кърджали, от което “ по аналогия следвал извода, че при извършване на плащания за ползувани услуги меродавен бил периода за който се отнася плащането, а не датата на самото плащане”. Касаторът е развил своето разбиране по съществото на спора във връзка с това, че в случая вземането произтичало от договорно правоотношение по заплащане на услуги, ползувани в предходен период и не се касаело за плащане за м. 12 2005г. Направен е извод, че решението в този смисъл противоречало и на ведомствената практика на Националната агенция по приходите – цитирано е писмо №20-15-81/19.02.2008г. Други доводи не са изложени.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не е формулирала конкретно същественият процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три лимитивно изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Като такива не могат да се считат общо формулираните доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, с оглед защитната теза на страната по спора. Този извод произтича от правната дефинитивност на понятието- съществен материалноправен въпрос, а именно този, който обуславя конкретния решаващ извод на съда и определя изхода на разглеждания правен спор. Освен това доводите за неправилност на съдебния акт са относими към разпоредбата на чл.281 ГПК и съответно не са предмет на производството по чл.288 ГПК.
Чл.280, ал.1, т.1 ГПК изисква установеност на противоречие при разрешаването на съществения материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос с конкретно посочени решения, постановления на пленум и тълкувателни решения, обективиращи задължителната и константна практика на ВС респ. ВКС. Поради това, не обосновава извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване сочената практика на Кърджалийски административен съд и ведомствената практика на НАП , тъй като решенията по административни спорове са извън предметния обхват на нормата на чл.280, ал.1 , т.1 и 2 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. На ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №540 от 26.11.2008г. по гр. д.893/08г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА “Б. т. компания” А. – гр. С. да заплати на “ Елфарма”А. – гр. С. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 400лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: