О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 02.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 22/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Eвроконсулт 2002” Е. – гр. С. и касационна жалба на К. А. Б., В. Ц. Б. и Х. С. А. и двамата от гр. С. срещу решение 362 от 06.10.2008г. по гр.д.1209/08г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 09.01.2008г. по гр.д. 17089/06г. на Софийски районен съд и делото е върнато за произнасяне по предявения иск – прогласяване на недействителност на договор за продажба на апартамент, сключен на 07.08.2003г. с нот. акт № 63 на нотариус с рег. № 302 на Нотариалната камара, поради сключването му без представителна власт.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
За да обезсили на основание чл.209 ГПК / отм./ решението на първоинстанционния съд, съставът на Софийски градски съд е приел, че с оглед подадената искова молба е предявен иск за прогласяване на висяща недействителност на процесния договор за продажба на апартамент като сключен без представителна власт. Тази правна квалификация е изведена от обстоятелствената част на исковата молба,поради това, че няма изложени данни дружеството ищец – респективно неговия управител да е бил въведен в заблуждение относно съществените елементи на бъдещия договор за продажба и не се сочи те да са били подтикнати да дадат пълномощно, поради такива неверни представи. С оглед изложените от ищеца обстоятелства се изяснявало още, че от самото начало характеристиките на бъдещия договор за продажба са били известни на управляващата дружеството- тя е била уведомена, че трябва да представи пълномощно за продажба. Направен е извод, че неправилно иска е бил квалифициран от първостепенния съд по чл.29 ЗЗД, който се е произнесъл по иск за унищожаване на процесния договор, какъвто не е бил предявен.
По касационната жалба на “Е” Е. – гр. С.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване / част от касационната жалба/, касаторът е посочил, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно основанията за унищожаемост или нищожност на упълномощителните сделки и последвалите ги продажбени сделки, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС, обобщена с решение №132 от 26.02-.2001г. по гр.д.587/2000г. на ВКС, ІІ г.о. Посочено е още, че този въпрос бил от изключително значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, обосновано с “ особеното значение на правните последици за унищожаването, респ. нищожността на правните сделки с предмет прехвърляне на собственост върху недвижими имоти, с оглед правната стабилност на стопанския оборот”. Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК. Същият не е формулирал същественият материалноправен респективно процесуалноправен въпрос, който следва да е решен в една от посочените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК хипотези. Общо поставения от него въпрос не е съществен, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, не е поставен конкретно във връзка с разрешения правен спор и не е обусловил обжалвания резултат. Освен това, приложеното служебно и сочено като противоречащо на обжалваното, решение на ВКС, с което е прието, че едно лице може да представлява друго по волята на представлявания и когато тази воля е опорочена, то от същия порок ще страдат и правните действия, извършени от пълномощника е в съответствие с правните изводи на решаващия състав относно действието на опорочаване волята на представлявания.
За да е налице основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. В разглеждания случай, касаторът не е развил доводи за наличие с оглед така посочената дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По жалбата на К. А. Б., В. Ц. Б. и Х. С. А. всичките от гр. С.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
Касаторите, с молба подадена в изпълнение на разпореждане на съда по реда на чл.285 ГПК са поддържали, че правят уточнение за “ касационно основание за отмяна на постановеното решение”, като са изложили, че в касационната жалба са посочили точно такова мотивирано основание. Поддържали са още, че въззивният съд бил длъжен да следи за допустимостта на обжалваното решение, като в правомощията му се включвало да остави без движение жалбата и да даде указания на ищеца да конкретизира предявения от него иск. Считали, че след като не изпълнил това задължение, съдът допуснал нарушение на процесуалния закон и подменил спорния предмет. В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на обжалваното решение и в тази връзка извод,че същото било постановено в противоречие с т.4 ТР №1/04.01.2001г. на ВКС на РБ и решение №36/26.02.2007г. по т.д. №511/06. на ВКС, ТК, І т.о.
Касаторите не са формулирали същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който се дефинира като такъв определящ изхода на спора, пряко относим към решаващите изводи на съда. Доводите за допуснати нарушения на процесуалния или материален закон са ирелевантни към настоящето производството, чийто предмет е установяване на наличие на лимитивно очертаните предпоставки на нормата на чл.280, ал.1 ГПК в една от посочените хипотези на текста. Поради липса на формулиран въпрос не следва да се обсъжда и твърдяно противоречие с решение №36/26.02.2007г. по т.д. №511/06. на ВКС, І т.о.,тъй като за да са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК именно съществения въпрос поставен от касатора следва да е разрешен противоречиво. Доводите относно незаконосъобразно процедиране на съда също са без правно значение за настоящето производство, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК, още повече, че съставът на СГС в съответствие с императивната разпоредба на чл.209 ГПК / отм./ е мотивирал недопустимост на обжалвания пред него съдебен акт, поради произнасяне на първостепенния съд по непредявен иск. Същият не е обсъждал нередовност на исковата молба за да има относимост към неговото процедиране разрешенията дадени с т. 4 ТРОСГК № 1 /2001г. на ВКС на РБ.
Следователно, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 362 от 06.10.2008г. по гр.д.1209/08г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: