О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 06,07,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №179/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “А” АД – гр. Ш. срещу решение № 437 от 12.11.2009г. по т.д.954/09г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по касация- „ Т. – И. С. компания” ЕООД – гр. В. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че не е доволен от постановеното , обжалвано от него решение, което било изцяло неправилно, възпроизвел е текста на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Заявил е че „ съществения материалноправен въпрос” бил въпроса за правилното решаване на делото на възникналия между страните спор. Изложил е накратко, че въззивния съд е приел, че ответника бил доказал възражението си за налично пълно авансово плащане на претендираните суми, което се изразявало само в представянето на двата ордера от 29. и 30.10.2003г. Посочил е този мотив за неправилен, като е развил своите съображения в контекста на становището си по иска. Направил е извод, че именно тези неправилни „ съждения” на съда, които са обусловили неговите изводи, представлявали съществено нарушение на материалния закон. Други доводи не са развити.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната, не е поставила релевантния процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК, който се дефинира като такъв, който обуславя конкретния решаващ извод на съда, от който зависи изхода на разглеждания правен спор / т.1 ТРОСГТК №1/2009г./ и спрямо който се извършва преценката за наличието на лимитивно очертаните хипотези на текста. Следователно няма характера на релевантен поставения от страната въпрос – за правилното решаване на възникналия между страните спор. Освен това не са развити каквито и да било доводи свързани с изброените основания по текста, поради което не може да бъде направен и извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Твърденията и изложените оплаквания свързани с неправилност на обжалвания съдебен акт следва да се квалифицират по чл.281 ГПК, поради което не са предмет на производството по чл.288 ГПК. Възпроизвеждането на текста на чл.280, ал.1 т.3 ГПК също не обосновава довод за наличие предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чиято норма е възпроизвел касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито общите оплаквания за необоснованост на обжалваното решение.
Налага се извод, че страната не е установила наличие на приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до разглеждане по същество на подадената касационна жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 437 от 12.11.2009г. по т.д.954/09г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: