О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София, 08,07,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №155/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Ч” АД – гр. С. против решение от 28.05.2009г. по гр.д.2739/07г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация- В. Н. Р. от гр. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че въззивният съд се е произнесъл по „съществен” материалноправен въпрос „решаван противоположно от съдилищата”, „касаещ основанието за възникване на спорното вземане и начина на изчисление”. Като „съществен материалноправен въпрос” е поставен и въпроса за предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на коригиращата сметка, изготвена по реда на Общите условия за продажба на ел. енергия при констатирано нарушение в средството за търговско измерване, водещо до неотчитане на преминаващата през него потребена ел. енергия. Посочено е общо, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на други съдилища, като по този начин е обосновано наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Посочено е още, че съобразно приложените съдебни решения, редица съдебни състави приемали, че факта водещ до корекция за минал период в задължението на потребителя към електроразпределителното предприятие включвало констатиране на нарушението и изготвяне на справка, които факти били доказани по делото. Друго противоречие било свързано с характера на констативните протоколи. Противоречиво било и тълкуването на Общите условия за продажба на ел. енергия, като в едни решения се приемало, че те са изрична уговорка, а в други „противоположното”. Поддържано е и това, че неправилно е определена от решаващия състав и доказателствената тежест при „подобни искове като настоящия”. Лаконично е отбелязано, че доказателствената тежест била върху ищеца, той „ завеждал делото и следвало да докаже своите твърдения” , като постановеното решение „ било в противоречие с това”. Други доводи не са развити. Към изложението са приложени две решения на Софийски градски съд.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната, не е поставила релевантен процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК, който се дефинира като такъв, който обуславя конкретния решаващ извод на съда, от който зависи изхода на разглеждания правен спор и спрямо който се извършва преценката за наличието на лимитивно очертаните хипотези на текста. Следователно, не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК общо поставения въпрос, формулиран като „касаещ основанието за възникване на спорното вземане и начина на изчисление”, както и въпроса за предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на коригиращата сметка, изготвена по реда на Общите условия за продажба на ел. енергия при констатирано нарушение в средството за търговско измерване, водещо до неотчитане на преминаващата през него потребена ел. енергия, тъй като не са свързани с конкретния решаващ извод на съда. За да обоснове неоснователност на предявения отрицателен установителен иск въззивният съд е приел, че при оспорване на констативния документ, изготвен само от едната страна и не носещ подписа на другата, в тежест на дружеството – сега касатор е да докаже наличието на извършените с този протокол констатации. Непровеждането на такова доказаване води и до извод за основателност на иска. Следователно, съдът е приел, недоказаност на твърденията на ответника по спора , чиято с оглед характера на отрицателния установителен иск е била доказателствената тежест за установяване на дължимост на вземането. Или решаващият състав изобщо не е обсъждал предпоставките за отговорността на потребителя на ел. енергия при констатирано нарушение в средството за търговско измерване, тъй като е приел за недоказана тази констатация. Ясната и точна формулировка на релевантния въпрос е задължение на касатора – изрично т.1 ТРОСГТК№1/2009г., а неизпълнението на това задължение води до необосноваване на приложно поле на касационно обжалване. Освен това не са развити каквито и да било доводи свързани с изброените основания по текста, поради което не може да бъде направен и валиден извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване, доколкото приложените решения на СГС са били обсъждани общо в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Тези решения третират различна спрямо обжалваното решение фактическа обстановка, при проведено различно доказване на релевантните факти, водещо съответно до различни правни изводи при липса на обосноваване от страна на касатора на конкретни фактически идентични с обжалваното решение хипотези, поради което и приложените решения са ирелевантни за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Развитото разбиране на страната относно възлагането на доказателствената тежест в процеса не подкрепя лаконичното твърдение за противоречиво тълкуване. То е свързано по – скоро с оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и е относимо към разпоредбата на чл.281 ГПК, поради което не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Налага се извод, че страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 350лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.05.2009г. по гр.д.2739/07г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА “Ч” АД – гр. С. да заплати на В. Н. Р. от гр. С. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 350лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: