О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 12,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 692/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. а. “ П. инфраструктура” – О. управление – Велико Т. срещу решение №105 от 07.05.2009г. по т.д.145/09г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация – “П” ЕООД – с. Л. нее зявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено лаконично, че въззивният съд се е произнесъл по “съществен материалноправен въпрос свързан с юридическия факт, от който произтича вземането на ищеца”,което било от значение за точното прилагане на закона. Посочено е също така, че е налице и противоречие с практиката на ВКС, тъй като мотивите трябвало да отразяват решаваща правораздавателна дейност и са посочени са ТР №1/2000г. и ТР №1/20001г. на ОСГК на ВКС на РБ. В резултат на проведено производство по чл.285 ГПК страната с молба от 30.05.2009г. като изложение на основанията за касационно обжалване е посочила, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, което било основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Развити са доводи в подкрепа на това разбиране и е посочено, че съгласно практиката на ВКС – решение по гр.д. 858/06г. на ВКС, ТК, “договорната отговорност за неизпълнение е вид гражданска отговорност, която е обусловена от наличието на причинна връзка между виновното поведение и настъпилия реално съществуващ като пропуск за увеличаване на имуществото”. С тези доводи е обоснован извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК и е посочено, че подаването на жалбата касае “ съществен правен въпрос” – “ кой е юридическия факт, от който произтича вземането на ищеца”.
Касаторът не е формулирал релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който счита, че е решен в една от посочените хипотези по т.1, 2 и 3 на текста. Дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяните хипотези на т.1 и 2, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената константна практика на ВКС, респективно ВС и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по сочените Тълкувателни решения, респективно с приложения съдебен акт на ВКС. Следователно въпросът- “кой е юридическия факт от който произтича вземането на ищеца” няма такава характеристика. Оплакванията квалифицирани и от страната по чл.281, т.3 ГПК, не съставляват довод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Общо твърдяното противоречие с ТР № 1/2000г. и №1/2001г. на ОСГК на ВКС също не обосновава разбирането на страната за наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не е изложено каква различна от решаващата правораздавателна дейност отразяват мотивите на въззивния съд. Задължението за обсъждане на всички доказателства по спора от решаващия състав са насочени към установяване на конкретната фактическа обстановка и поради това, твърдението за неправилното им интерпретиране е относимо към доводите за незаконосъобразност на съдебния акт – т.е. тези визирани в чл.281 ГПК, но не обуславят приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка не е налице установеност и на противоречие на изводите направени с цитираното решение на ВКС,ТК по т.д. 858/06г., разглеждащо различен правен спор, при различна фактическа обстановка, предполагаща различни правни изводи, а дефинирането на отговорността за неизпълнение не води до наличие на противоречие, тъй като въззивният съд не е приел различно съдържание на правната категория. С оглед липсата и на валидно формулиран релевантен процесуалноправен или материалноправен въпрос не може да бъде направен извод за такова конкретно противоречие, още повече че не е налице, както бе изложено и обективен материалноправен идентитет на споровете.
Страната е посочила като основание и нормата на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаното правно съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът не е изложил доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба,
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №105 от 07.05.2009г. по т.д.145/09г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: