О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 14.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 58/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. С. И. , действуващ като едноличен търговец с фирма “ П. И. ” – гр. С. срещу решение от 29.05.2008г. по гр. д.3976/07г. на Софийски градски съд, с което, след отмяна на решение от 10.07.2007г. по гр.д. №188926 на Софийски районен съд, по същество е осъден Е. “ П. И. ” – гр. С. да заплати на Б. В. сумата 628 щ.д. /част от вземане от 6280 щ.з./ – платени по предварителен договор от 18.07.2001г. , както и обезщетение за неизпълнение на договора частично в размер на 60 щ.д.
Ответникът по касация- Б. К. В. от гр. С. не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че се касаело за съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с точното приложение на закона на “важни и широкоприложими разпоредби”, каквито били нормите на чл.87 ЗЗД, чл.19 ЗЗД, чл.84, ал.2 ЗЗД, чл.26, ал.2 ЗЗД , чл.142 и чл.154 ГПК / отм./. Посочено е лаконично, че решението било постановено в противоречие с практиката на ВКС и други съдилища, като е уточнено, че същото в частта, с която бил уважен иска по чл.88 вр. чл.55 ЗЗД било постановено в противоречие с решение № 237 по гр.д. 114/89 на ВКС, ІІ г.о., а в частта с която бил уважен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД било постановено в противоречие с решение №28 по т.д. 245/05г. на ВКС, І т.о. Не са развити други доводи.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не е формулирала конкретно съществения процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три лимитивно изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Като такъв не може да се счита общото изброяване на разпоредби от ЗЗД и ГПК / отм./. Този извод произтича от правната дефинитивност на понятието- съществен материалноправен въпрос, а именно този, който обуславя конкретния решаващ извод на съда и от който зависи изхода на разглеждания правен спор. Не обосновава приложно поле по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и общо твърдяното противоречие с приложените решения на ВКС, които третират въпроси разгледани при различни фактически обстоятелства. Освен това не самото решение следва да противоречи на други, а противоречиво следва да е разрешен конкретен съществен въпрос.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.05.2008г. по гр. д.3976/07г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: