О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 12,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 94/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1, т.2 ГПК, образувано по частна жалба на З. “ Б. инс” АД – гр. С. срещу определение от 16.11.2009г. по гр.д. 384/09г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.192, ал.4 ГПК / отм./.
Ответникът по частната жалба- З. “ Български имоти” АД – гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на З. “ Б. инс” АД – гр. С. по чл.192, ал.4 ГПК / отм./, като е приел, че не са налице предпоставките на нормата за изменение на постановеното от него решение в частта за разноските.
Частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд правилно е определил квалификацията на развилото се пред него производство по чл.192, ал.4 ГПК / отм./ с оглед въззивното производство, което е било по реда на чл.196 ГПК / отм./. С постановеното по въззивна жалба на З. “ Б. инс” АД, решение, съдът се е произнесъл и по разноските в производството, включително и по тези направени пред първостепенния съд- отменил е определението на първостепенния съд, с което в полза на дружеството- ответник са били присъдени допълнително разноски в размер на 180 лв. а в частта, с която, с решението в полза на същото дружество са били присъдени на основание чл. 64,ал.2 ГПК / отм./ 1590лв. е оставил решението в сила. Неправилно, обаче, с обжалваното определение е била определена общата сума на разноските на страната – жалбоподател пред двете съдебни инстанции, която и без уговореното възнаграждение за един адвокат /съобразно приложения пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие възлиза на сумата 2000лв. при изрично отбелязване, че е платена в брой/- сумарно е в размер на 1601.20лв, а не в размер на 1585.80лв. При тези фактически данни, въззивният съд, е изложил противоречиви мотиви – от една страна е приел, че страната общо е направила разноски , които й се дължат в размер на 1585.80лв., а от друга с постановеното от него въззивно решение са й били присъдени такива в размер на 3245лв. – съобразно уважената част от иска и З. “ Български имоти” АД е бил осъден да ги заплати. Налага се извод, че независимо от изложените съображения за недължимост на разноски за възнаграждение на един адвокат, същите са били включени в присъдените с решението, съобразно уважената част от иска. По тази причина и с искането си по чл.192, ал.4 ГПК, направено пред въззивния съд, страната не е претендирала сумата от 2000лв. / каквато й е била присъдена/, а е искала съдът да се произнесе по разноските, които първата инстанция с оглед постановения от нея правен резултат я е осъдила да заплати на противната страна, като се отмени решението на първостепенния съд в тази част. Съобразно това искане, обаче, правилна е констатацията на въззивният съд, че по реда на чл.192, ал 4 ГПК / отм./, при наличие на изричен диспозитив, с който се оставя в сила решението и в частта за разноските, за да бъде преразгледана правилността му, то следва срещу него в същата част да бъде подадена жалба.
От изложеното следва, че постановения от Софийски апелативен съд, съдебен акт като краен резултат е правилен и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.11.2009г. по гр.д. 384/09г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: