О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 12.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 537/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Е”ЕООД– гр. В. срещу решение № 70 от 09.04.2008г. по гр.д.59/08г. на Видински окръжен съд, с което е оставено в сила решение №754 от 06.11.2007г. по гр.д. 366/2003 на Видински районен съд за отхвърляне на предявения от “Е” Е. – гр. В. против “Н”ООД – гр. В. иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ответникът по касация- “ Н. инвест груп” ООД – гр. В. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът лаконично е посочил, че считал спорът, по който се е произнесъл Видински окръжен съд за съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който бил решен в противоречие с трайната практика на ВКС. , като е отбелязано, че за улеснение на съда към писмената защита по гр.д. 59/08 на ВОС. били приложени и разпечатки от редица решения на ВКС. Поддържано е и това, че в касационната жалба отново били преповторени доводите, във връзка с тази практика, като е направен извод, че разглеждането на настоящето дело щяло да даде значителен принос, по отношение на точното прилагане на закона и при противоречие в произнасяне на съдилищата ще помогне за развитие на правото в плоскостта на разглежданата проблематика, касаеща косвеното представителство. Други доводи не са сочени.
При тези фактически данни следва да се приеме, че касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е посочил, съобразно изискването на нормата съществения материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, който се дефинира като определящ решаващия извод на съда и обуславящ изхода на спора. Доколкото,обаче в касационната жалба във връзка с поддържаната от касатора неправилност на обжалвания съдебен акт е обосновано противоречие на конкретни разрешения с практиката на ВКС. и поради липса на пречки в мотивите на жалбата да се излагат и основанията за нейната допустимост, то същите следва да бъдат разгледани в производството по чл.288 ГПК.
С. решението, предмет на касационно обжалване състав на Видински окръжен съд е оставил в сила постановеното от първостепенния съд решение, с което е бил отхвърлен предявения от касатора ревандикационен иск с предмет – кафе -сладкарница, с прилежащото й складово помещение с обща площ от 120 кв.м, находяща се в бившето кино “ Д. ”, гр. В., построено в имот пл. № 2* кв. 329А по плана на същото населено място. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд, с оглед основателността на иска по чл.108 ЗС. е приел, че ищецът не установява правото си на собственост върху имота – предмет на ревандикация, тъй като независимо от това, че в договора за наем е договорена клауза за изкупуване при определени условия, то наемателя не става автоматично собственик на имота при настъпването на тези условия. Прието е още, че тези договорености имали характера на предварителен договор и преди касатора – въззивник в производството- да е провел успешно производство по чл.19, ал.3 ЗЗД не можело да се счита, че е налице вещна транслация и правото на собственост е преминало в неговия патримониум. Направен е извод, че е недопустимо чрез тълкуване на клаузи между страните да бъде призната една от тях за собственик на имота.
В своята касационна жалба, страната отново е изложила съображения във връзка с поддържаното в цялото съдебно производство за това,че праводателя на ответника по спора е действувал по приватизационната сделка, с която е придобил 80% от капитала на “В”Е. /, в чийто патримониум се е намирал спорния имот/ като негов косвен представител по отношение придобиване право на собственост върху обекта – предмет на спор, с оглед дадена от него сума за участие в търга. Поради което е и извел като довод това, че не е необходимо да е налице отчетна сделка за да се счита, че правните последици от приватизационния договор за конкретния обект са настъпили директно за него. Така е формулирал и въпрос, който може да бъде определен като съществен за спора, обоснован като правен извод за това, че доктрината допускала, скрития упълномощител да може да води против скрития пълномощник иск за собственост върху недвижим имот закупен въз основа на скритото пълномощно дори и преди да е отчел дейността си чрез прехвърлителна сделка на закупеното. Противоречие със сочената задължителна и трайна практика на ВС. и ВКС. е изведено именно от противоречивото, според страната, разрешаване на този въпрос. В тази връзка са сочени решение №83/22.02.1996г. по гр.д. №41 ВКС. , Vг.о. и решение 1968/70г. д. № 1225/70 на ВС. , І г.о. Приложените решения на ВС. и ВКС. /изброени по-горе/, съдържат разрешение за това, че правните последици по изпълнителната сделка възникват директно в патримониума на косвено представлявания, но те са постановени при различна фактическа обстановка, при която е налице приета от съдилищата доказаност на наличие на сключена учредителна сделка и на обусловена от нея изпълнителна сделка. В случая, обаче въззивният съд не е извел такива факти от данните по делото. Нещо повече, той е отчел като фактически установено – сключването на договор за заем от 20.12.1998г. и договор за наем от 12.01.2001г. с клауза за изкупуване, но е приел, че е налице предварителен по отношение на транслацията на вещното право върху спорния обект договор. Дори и ако този извод е неправилен, то той е обусловил решаващите мотиви на съда, а доводите, за неправилност на решението се свързват с общите оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, които се квалифицират по чл.281, т.3 ГПК, а не обосновават приложно поле по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Не обосновават приложно поле на цитираната норма и сочените като противоречиви актове на Върховния административен съд, тъй като практиката по административни дела е неотносима към производството по допускане до разглеждане на касационните жалби с оглед изричното очертаване в т.1 и 2 на чл.280, ал.1 ГПК на съдилищата, чиито решения могат да обосноват извод за приложно поле на нормата.
Касаторът не е развил релевантни доводи за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като основанието по посочения текст предполага приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, общо твърдяното, че произнасянето на съда ще допринесе за точното прилагане на закона не съставлява довод за наличие на разглежданото основание. Още повече, че не самото произнасяне на ВКС. следва да бъде от значение за правото, а съществения материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 09.04.2008г. по гр.д.59/08г. на Видински окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: