О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 11.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 570/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Д”АД- гр. Р. срещу решение от №118 от 10.06.2008г. по гр.д.197/08г. на Великотърновски апелативен съд , с което е отменено решение №78 от 21.11.2007г. по т.д. 8/2007г. на Русенски окръжен съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от “Б” А. – гр. С. против “ Д. коприна” А. – гр. Р. иск за отмяна на останалите решения на общото събрание на акционерите на “ Д. коприна” А. – гр. Р. от 20.12.2006г., а именно – по т.1 от дневния ред – за промяна на устава на дружеството по чл.5.2, чл.5.4 и чл.10.1 и 10А, ал.1, 2 и 3 и по същество и тези решения са били отменени.
Ответникът по касационната жалба – “ Б. холдинг А. – гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване е посочено, че подадената касационна жалба съдържа две основания – по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По отношение на първото е поддържано, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС на РБ, изразяващо се в липсата на обсъждане и тълкуване обема на представителна власт в “ коментираното пълномощно”. Страната е посочила още, че в подкрепа на това разбиране е представила и решение на ВКС № 173 от 22.12.2006г., постановено по т.д. 646/06г., от което било видно, че ВКС е приел, че упълномощаването е сделка, която се сключва с волеизявление на упълномощителя, а щом е така, тя подлежала на общо основание на тълкуване за установяване на действителната воля на представлявания, което ВТАС не бил направил.
С решението, предмет на обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд е приел, че е налице сочената в исковата молба незаконосъобразност на решенията на общото събрание на “ Д. коприна” А. – гр. Р. във връзка с участието на представител на “ П. корпорейшън” – П. , който не е бил редовно упълномощен за участие в събранието, довело до нарушение на чл.230, ал.2 ТЗ и чл.8.2 от У. на дружеството и липса на мнозинство при вземане на обжалваните решения. Извода за ненадлежно упълномощаване на представителя на “ П. корпорейшън” – П. е направен, с оглед изискването на разпоредбата на чл.226 ТЗ, която регламентирала начина на упълномощаване на представителите на търговско дружество за участие в общо събрание на акционерите, което винаги следвало да бъде изрично и с конкретен обем представителна власт, което в случая не било налице. При тези фактически данни, дори и ако се приеме, че съществения материалноправен въпрос засяга общо посоченото от касатора като определяне на обема на представителна власт, то не е налице поддържаното противоречие, тъй като приложеното решение на ВКС е с предмет иск по чл.19, ал.3 ЗЗД и е третирало представителство, с оглед сключване на предварителен договор за продажба на недвижим имот, т.е липсва обективно тъждество на разглежданите случаи. Или сочения от касатора като противоречив правен извод е направен във връзка с различен правен спор и не обосновава поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване.
Не установява основание за допускане на касационно обжалване и поддържаното, че влизане в сила на обжалваното решение би довело да правна несигурност и “ установеност на търговския и граждански оборот”, което правело жалбата допустима и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от №118 от 10.06.2008г. по гр.д.197/08г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: