О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 12.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 551/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Ю. Я. от гр. М. срещу решение №104 от 18.06.2008г. по гр.д.102/08г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение №16 от 11.02.2008г. по гр.д. 1159/2007 на Кърджалийски районен съд за отхвърляне на предявения от С. Ю. Я. против ЕТ”М” – гр. К. иск с правно основание чл.254 ГПК / отм./.
Ответникът по касация – ЕТ”М” – гр. К. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържа възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като е поддържано че обжалваното решение противоречи на друго решение на Кърджалийски окръжен съд – № 332 от 28.12.2007г. по гр.д. 426/07г., с което при идентична фактическа обстановка било прието, че сумата не се дължи поради липса на каузално отношение между страните – “заем или липса”. Налице бил съществен “материално и процесуалноправен правен въпрос” противоречиво решаван от съдилищата, а именно – допустимо ли било доказване само със свидетелски показания на твърдение на работодателя за липси, без да било конкретизирано, в какво се изразява и с какъв акт на работодателя били констатирани. Посочено е още, че делото било решено в противоречие със събраните доказателства, като са развити оплаквания за наличие допуснати съществени нарушения от въззивния съд при приложение на материалния закон – чл.211 и 207, ал.1, т.2 КТ, чл.240, ал.1 ЗЗД. Направен е извод, че неправилното приложение на материалноправните разпоредби винаги било въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК. Така поставен, сочения като съществен въпрос има относимост единствено към доказване на твърдяните факти по спора. Цитираната разпоредба изисква съществения процесуалноправен или материалноправен въпрос да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с интерпретиране на събраните доказателства, които се квалифицират по чл.281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл.280, ал.1 ГПК. Дори, обаче да се приеме, че така формулиран, макар и непрецизно този въпрос има характеристика на съществен за конкретния спор, той сам по себе си не обосновава наличие на предпоставките на нормата на чл.280, ал.1 т.2 ГПК, с оглед изискването на фактическия състав същия да е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Соченото като противоречиво решение на Кърджалийски окръжен съд и обжалваното, не третират сходни хипотези т.е. не е налице обективен идентитет между тях. Макар и между същите страни тези решения имат различен предмет- с обжалваното е разгледан иск по чл.254 ГПК, предявен от касатора против Е. “М” , като защитната теза на ответника е била, че записа на заповед е издаден във връзка с констатирани от него в качеството му на работодател липси с оглед изпълнение на задължения на ищеца по трудово правоотношение. С приложеното и сочено като противоречиво решение на Кърджалийски окръжен съд по гр. д. 426/07г. е разгледан иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, обективно съединен с иск по чл.86 ЗЗД, предявен от Е. “ М. – М. Ю. ” против касатора и съдът изрично е приел, че с оглед така предявения иск ирелевантно е било наличието на задължение свързано със съществувалото трудово правоотношение между страните. Следователно, тези решения не могат да обосноват наличие на противоречива практика и приложно поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът не е развил доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, касаторът не установява наличие на тези предпоставки.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №104 от 18.06.2008г. по гр.д.102/08г. на Кърджалийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: