О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 23.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 225/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “ В. строй мениджмънт “ ЕО. – гр. С. и касационна жалба на “ Р. СВ” О. – гр. С. срещу решение от 30.06.2008г. по т.д.149/07г. на Старозагорски окръжен съд, с което, след отмяна на решение от №81 от 12.07.2004г. по гр.д. 1044/2003г. на Старозагорски районен съд, по същество е уважен предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, приложени са последиците по чл.431, ал.1 ГПК / отм./
Ответниците по касация- физически лица, чрез пълномощника им – адв. Р. С. са на становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на решението до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационните жалби следва да се разгледат общо, като подадени от страни в еднакво процесуално положение и поради пълната идентичност на изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 вр. чл.280, ал.1 ГПК.
В приложените към жалбите изложения на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено, че разгледания от съда материалноправен въпрос e относно принадлежността на правото на собственост върху търговското предприятие на “ Р. ” ЕО. , заедно с процесните недвижими имоти. С оглед така поставеният въпрос е поддържано наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като в допълнение е изложено още и твърдение за нищожност на приватизационния договор, с който ищците се легитимират като собственици на спорните имоти, поради липса на предвидената от закона форма. Поддържано е и друго основание за твърдяната недействителност, а именно- незавършеност на фактическия състав на приватизационната сделка – не бил приложен чл.16 ТЗ и не било изпълнено изискването, визирано в чл. 4 от договора. От тези твърдения е изведено, във връзка с правното действие на недействителността, невъзможност на договора за произвеждане на вещноправен ефект, пряко относим към активната материалноправна легитимация на ищците и съответно противоречие на обжалваното решение с решение от 20.03.2008г. по т.д. 721/07 на ВКС, решение № 594/11.06.2004г. по гр.д. 1725/03г. на ВКС, решение от 28.06.2007г. по т.д. 240/07 на ВКС и решение по гр.д. 3461/60г. на ВС. Касаторите са поддържали и наличие на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК в подкрепа, на което са посочили, че неправилното прилагане на закона е повод за уеднаквяване на практиката от ВКС и са изложили своето разбиране относно неправилност на изводите на съда във връзка с приложението на чл.26 ЗЗД вр. чл.15 ТЗ, като правилното тълкуване на тези разпоредби обосновавало и основание за развитие на правото.
Касаторите не установяват обвързаност на определения от тях материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК със соченото противоречие с цитираните решения. Това изискване, регламентирано с нормата на 280, ал.1, т.2 ГПК, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определения въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да го е разрешил в противоречие с конкретно посочена практика на съдилищата- в случая, съобразно цитираните решения – на ВКС и ВС. С решенията, сочени като противоречиви обаче, не се разрешава така поставения въпрос. С решение № 42 по т.д. 721/2007г на ВКС, ІІ т.о. са разгледани искове по чл.87, ал.3 ЗЗД- за разваляне договор за приватизационна продажба в хипотеза на неизпълнение на приватизационния договор, с оглед осъществена последваща сделка с обекта на приватизация, въпреки забраната на чл.41, ал.1 ЗППДОП/отм./, прогласена за нищожна. Третиран е и въпроса относно действието на прогласената нищожност на последващата отчуждителна сделка по отношение на изпълнението на приватизационния договор. Тези въпроси са неотносими към разглеждания случай. С решение № 594 от 11.06.2004г. по гр.д. 1725/2003г. ВКС, ТК е прието, че разпоредбата на чл.18 ЗЗД е императивна по отношение на транслацията на вещни права върху недвижими имоти, но при прехвърляне на предприятие по реда на чл.15 ТЗ сделката не следва да се обективира в нотариален акт. И в случая няма база за сравнение между разрешените от ВКС и въззивния съд въпроси, тъй като по разглеждания правен спор по чл.108 ЗС, продажбата на общинското предприятие не е осъществена по реда чл.15 ТЗ, а по реда на специалния ЗППДОП / отм./, който в пар.1 ДР ЗППДОП / в ред. към 1994г. /дава легална дефиниция на термина “общинско предприятие”, определяща предмета на осъществената сделка и поради това изключваща приложението на чл.15 ТЗ. Пряко свързано с формата на тази сделка, при липса на изрична уредба в ЗППДОП/отм./ към релевантния момент, е приложението на общия регламент – чл.18 ЗС. С решение № 489 от 28.06.2007 г. по т.д. 240/07г. на ВКС, І т.о. е разгледан сложния фактически състав на приватизационната продажба, в хипотеза на отмяна на заповед на министъра на РРБ от ВАС, с която купувача е спечелил конкурс,рефлектираща върху административноправния елемент от този сложен фактически състав, каквито фактически данни не са били твърдяни, респективно установени и не са били предмет на разглеждане от въззивния съд. С решение по гр.д. 3461/60г. на ВС , І г.о. се определят фактите, които ищеца по ревандикация следва да докаже, с оглед основателност на иска по чл.108 ЗС, като и в този случай не е налице твърдяното противоречие, тъй като въззивния съд не е приел различни от изброените юридически факти, които да обсъди с оглед основателност на иска. Следователно, не е налице обективен идентитет на разрешените въпроси със сочените като противоречиви решения, поради което и не се установяват предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна, непълна и да установява противоречива уредба на регламентираните с нея разрешения, поради което да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, като дефинирането на правните категории не съставлява такъв довод. Не съставляват такъв довод и оплакванията за незаконосъобразност на съдебния акт, свързани с неправилното приложение на материалния закон, които се квалифицират по чл.281 ГПК, но не обуславят приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.2008г. по т.д.149/07г. на Старозагорски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: