О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 09.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести януари две хиляди и девета осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 617/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “ Б. ” О. – г. М. срещу решение № 108 от 25.07.2008г. по т.д.26/08г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- “К” О. – Ф. / М. /, Р И. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е посочил общо, че е налице произнасяне по съществен материалноправен въпрос / без да бъде конкретизиран/, който се обуславял от значителен материален интерес- изведен от цената на иска и “ значителен публичен интерес” – изведен от твърдението, че дружеството било структуроопределящо за региона. Посочено е също така общо, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС- цитирано е ППВС. № 1 /79г. , с което изрично било обосновано приложно поле на чл.25 ЗЗД и решение № 979 от 20.02.2008г. по т.д. 541/07г. на ВКС. , като в тази насока не са сочени други доводи. Страната е поддържала още, че въпросът / отново неуточнен / бил решаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на това разбиране е твърдяно, че били налице две напълно противоречиви решения на САС. по един и същи правен спор, както и противоречиви решения на СГС. и САС. , като конкретни доводи не са изложени, нито са индивидуализирани решенията. Поддържано е още, че въпросът / без уточнение кой/ бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като касаел “ в каква степен решаващият съд има право да излиза извън пределите на предявената искова претенция “, налице бил и въпросът за прилагане от съдилищата на служебното начало при условията на действуващия и отменения ГПК и как и в какъв обхват да бъде тълкувана волята на страните в облигационното правоотношение. В тази връзка са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
С. оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е посочил съобразно изискването на нормата съществения материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, който се дефининира като определящ решаващия извод на съда и обуславящ изхода на спора. Поради това, той няма относимост към материалния интерес и позиционирането на търговското дружество в региона. Противоречието със сочената задължителна и трайна практика на ВС. и ВКС. , както и наличие на противоречива практика на съдилищата се извежда именно от противоречивото разрешаване на този въпрос. Дори и да се приеме, че страната е поддържала като такъв общо поставените въпроси, изведени от обхвата на задължителната преценка, осъществявана от съда за основателност на предявения иск, като: правомощията на съда по произнасянето му по предявената претенция, служебното начало и волята на страните в облигационното правоотношение, то те не са обвързани от конкретни доводи за противоречиво дадено разрешение от въззивния съд по тях, нито е поддържана връзка с конкретно посочена практика на ВС. или ВКС. , които водят до извод за обосноваване на приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. Не обосновава наличие на предпоставките за допускане на жалбата до разглеждане по същество и твърдяното относно противоречие с ППВС№ 1/79г. на ВС. на РБ, третиращо конкретни въпроси във връзка с неоснователното обогатяване, разгледани при строго определени правни хипотези. Страната общо е посочила, че с това решение се обосновало приложно поле на чл.25 ЗЗД, но не е свързала тези доводи с конкретно разгледания спор, респективно с приетото от въззивния съд по него. Същият извод се налага и по отношение на соченото решение на ВКС. / служебно приложено към делото/, за което не са изложени каквито и да било доводи и което разглежда приложението на нормата на чл.25 ЗЗД при различна фактическа и правна обстановка, тъй като касае сключени приватизационни сделки, какъвто не е разглеждания случай. Дотолкова доколкото сочените като противоречиви решения на САС. и СГС. не са индивидуализирани, но от общия контекст на жалбата и изложението може да бъде направен извод, че се визират решенията постановени по конкретния правен спор, то следва да се отбележи, че този довод е неотносим към настоящето производство, тъй като е ирелевантен спрямо предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Решенията постановени по конкретен правен спор по реда на инстанционния контрол не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспенсивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, а в поредността на тяхното постановяване тези решения са били и отменяни, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това тези решения като постановени по един и същ правен спор определят единствено процесуалния способ за приключване на делото с влязло в сила решение, което ще съставлява такава практика, тъй като само такова решение може да формира сила на пресъдено нещо.
В молбата- приложение се съдържат и общи оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт,мотивиращи довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Те обаче, са относими към неправилността на съдебното решение и се квалифицират по чл.281, т.3 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл.280, ал.1 ,т.3 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 108 от 25.07.2008г. по т.д.26/08г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: