О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 26.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 6/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “А” ЕООД –гр. София срещу решение №57 от 21.07.2008г. по т. д.776/07г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 09.01.2007г. по гр.д.1260/02 на Софийски градски съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявения от С. на офицерите и сержантите от запаса против “ А. Г. ”ЕООД – гр. С. иск с правно основание чл.232, ал.1 ЗЗД за сумата 14800лв.- съставляващи дължима наемна цена по договор за наем от 31.07.1999г. за периода 03.2002г. – 20.08.2002г. и в частта, с която е бил отхвърлен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 829.55лв. – лихва за забава за периода 10.03.2002г.-24.10.2002г. и по същество исковете са уважени в същите размери, присъдени са разноски.
Ответникът по касация- С. на офицерите и сержантите от запаса и резерва, чрез пълномощника си – адв. Л. Г. е на становище, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че била налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като правния спор бил решен в противоречие с практиката на Върховния съд. Посочено в тази връзка е това, че за сградата и помещенията, находящи се на бул. “ ХР. Ботев” нямало разрешение за ползуване и същата не е приета по реда на Наредба № 6 от ДПК, като това разрешение било необходимо за пререгистрацията на обекта като търговски. Към момента на сключване на договора за наем липсвали документи удостоверяващи редовното въвеждане в експлоатация на сградата, като това било задължително изискване. Отбелязано е решение №1604/2000г. на ВАС, ІІ а.о./ неприложено/. Не са развити други доводи.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не е формулирала конкретно съществения процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три лимитивно изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Като такива не могат да се считат общо формулираните доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, с оглед защитната теза на страната по спора. Този извод произтича от правната дефинитивност на понятието- съществен материалноправен въпрос, а именно този, който обуславя конкретния решаващ извод на съда и от определя изхода на разглеждания правен спор. В случая, решаващият състав е разгледал направеното възражение от страната относно приложение на нормативните актове регламентиращи удостоверяване на възможността обекта, предмет на наемния договор, да се ползува по предназначение, но е прието изрично, че тези доводи на въззиваемия – сега касатор са без правно значение за основателността на разглеждания иск, тъй като той не е упражнил правото си за прекратяване на договора, след като според него е било налице виновно поведение на противната страна, а и не е заплатил дължимата наемна цена, въпреки установеното, че е ползувал фактически обекта. Освен това доводите за неправилност на съдебния акт са относими към разпоредбата на чл.281 ГПК и съответно не са предмет на производството по чл.288 ГПК.
Чл.280, ал.1, т.1 ГПК- сочен като основание за допускане на касационно обжалване от касатора изисква установеност на противоречие в разрешаването на съществения материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос с конкретно посочени решения, постановления на пленум и тълкувателни решения, обективиращи задължителната и константна практика на ВС респ. ВКС. Поради това, не обосновава извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване сочената практика на Върховния административен съд, тъй като решенията по административни спорове са извън предметния обхват на нормата на чл.280, ал.1 , т.1 и 2 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Ответникът по касация не установява разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №57 от 21.07.2008г. по т. д.776/07г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: