Определение №253 от по търг. дело №132/132 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 253
 
 
София, 22.04.2009 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април  две хиляди и девета   година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
           ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                       ЕМИЛ МАРКОВ  
 
 
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева  т.дело № 132/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. за с. к. срещу решение №88 от 18.04.2008г. по т.д.79/08г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 09.01.2007г. по т.д. 89/2007г. на Добрички окръжен съд, за отхвърляне на предявените от касатора против “ А. АД- гр. Д. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът по касация –“ А. ” А. гр. Д. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос –дали при наличие на влязло в сила решение между същите страни, но с друг предмет, мотивите му следвало да се ползват с решаваща сила и да предопределят изхода по друг спор. Касаторът е поддържал, че решаващият мотив на съда бил обусловен от постановено решение на ВКС, в чиито мотиви също се разглеждал чл.17 от договора между страните. Освен това било налице приложно поле на чл.280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като този въпрос бил разрешен в противоречие с решение № 1* от 21.11.2000г. по гр.д. 791/00 , ВКС , ІV г.о. и с решение № 99/72г. на ОСГК на ВС на РБ, с които било прието, че произнасянето на съда в мотивите на решението по други спорни въпроси, свързани с предмета на спор не са част от решението когато няма изрично искане за защита по реда на чл.118 ГПК / отм./.
Касаторът не е формулирал съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който счита, че е решен в една от посочените хипотези по т.1 и 2 на текста. Дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяните хипотези на т.1 и 2, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената нормативна или константна практика на ВКС, респективно ВС и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по соченото Тълкувателно решение, респективно с приложения съдебен акт на ВКС / по т.2/. Формулираният от страната въпрос няма такава характеристика, с оглед неправилното интерпертиране на мотивите на обжалвания съдебен акт. Отбелязаното от съда по отношение на постановеното решение от ВКС е извадено от цялостния им контекст, тъй като въззивният съд не е приел, както неправилно сочи касатора, че констатациите на ВКС по д. 743/05г. са задължителни за него и не е базирал решаващите си изводи на това, а е разгледал и направил своя самостоятелна преценка по тълкуването на чл.17 от договора, като е посочил, че това негово разбиране съвпада с изложеното от ВКС, отчел е като различие извода на касационната инстанция за това, че мотивите на друг съдебен акт във връзка с тълкуването на договора се ползуват със сила на пресъдено нещо и е обобщил, че съобразно данните по делото няма възможност да бъде направен друг извод. В този смисъл обсъждането на тези мотиви и самостоятелната констатация, с оглед установената по спора фактическа обстановка, съвпадаща с тях, изключва поддържаното противоречие с цитираните решения, тъй като същественият въпрос се извежда само, с оглед решаващия мотив на въззивния съд. Следователно, при липсата на валидно формулиран съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос не може да бъде направен и релевантен извод за соченото противоречие.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №88 от 18.04.2008г. по т.д.79/08г. на Варненски апелативен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top