О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София, 02.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 232/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. П. П. от гр. С. срещу решение от 09.09.2008г. по гр.д.1481/03г. на Софийски градски съд, ВК, ІV “ Б” състав, с което е оставено в сила решение от 10.01.2003г. по гр.д. № 11465/02г. на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявения от Л. П. П. против “Д” ЕООД- гр. С. иск с правно основание чл.102, ал.4 ЗЛЗ – за обявяване на окончателен договор за наем на кабинет №206, находящ се в гр. С., ул. “ Ст. С. ” №7, ет.2.
Ответникът по касация – “ Д. – консултативен ц. ХІV- София “ ЕООД – гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
В резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е приложил към жалбата на основание чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което е посочил, че съществения въпрос / без да го уточни/ е решен в противоречие с практиката на ВКС, визирана в т. 9 на ТРОСГК №1/2000г.на ВКС на РБ във връзка с “ процесуална икономия”, цитиран е чл.188, ал.2 ГПК/ отм./. Посочено е още,че това ТР има задължителна сила за съдилищата и тъй като въззивният съд отказал да се съобрази с него, то решението му била “незаконно и необосновано” и следвало да се отмени. Касаторът е поддържал, че СГС отказал да приеме депозираните от него доказателства, с които установявал, че срещу него е проявена “явна, пряка и непряка дискриминация”. Страната е възпроизвела и текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поддържала наличие на това основание, чрез представяне на доказателства, които е изброила – ТРОСГК №21/2000г. на ВКС, молба до СРС, протокол от 23.10.2002г. и писмени бележки представени пред първостепенния съд. Изложено е и кратко становище по съществото на спора. Други доводи не са развити.
С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е приел неоснователност на предявения иск с правно основание чл.102 , ал.4 ЗЛЗ, поради недоказаност на юридическите факти относими към фактическия състав на нормата и по-конкретно липсата на установеност при доказателствена тежест на ищеца, на това, че същия е бил правоимащо лице по смисъла на чл.102, ал.3 ЗЛЗ, с оглед, че представения от него трудов договор е бил сключен след преобразуването на поликлиниката.
При тези фактически данни се налага извод за това, че жалбоподателят не е обосновал наличие на основание за приложно поле на касационно обжалване, като не е определил кой е същественият материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт, при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, въпреки изрично дадените му указания в тази насока. Основанието по цитираната норма, за допускане на касационно обжалване следва винаги да бъде посочено конкретно и съответно да може от изложението да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. Поради това, възпроизвеждането на законовия текст не съставлява изложение по чл.280, ал.1 ГПК, а се квалифицира като липса на мотивираност, необходима за очертаване на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Не обосновава приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и поддържаното от касатора противоречие с т.9 на ТР №1/2000г. на ВКС на РБ, с която са разгледани изключения от принципа залегнал изрично в разрешението, че пред въззивната инстанция не могат да бъдат предявявани нови искове, или да се изменя предявения иск по страни, основание и петитум – като тези изключения са мотивирани конкретно – в хипотеза на увеличаване или намаляване на петитума или вида, но не и предмета на търсената защита – т.е. преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно, с оглед принципа на изчерпателност на брачния процес , оспорване на документ по чл.154 ГПК / отм./при прехвърляне на спорното право, в хипотеза на чл.175 ГПК / отм./, при главно встъпване по чл.181 ГПК / отм. и при съединяване на дела по чл.123 ГПК/ отм./. Нито една от тези изчерпателно изложени в разглежданото ТРОСГК- т.9 хипотези не е налице в конкретния случай, поради което общото твърдение за такова противоречие не се установява. Искането да бъде разгледан и иск по чл.8, ал.3 КТ,наред с предявения, не обосновава довод относим към изброените конкретно хипотези визирани от т.9 на ТРОСГК №1 /2001г. на ВКС на РБ.
Доколкото страната е възпроизвела в изложението си текста на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то тя не установява нейните предпоставки, не само поради това, че не е определила съществения материалноправен респ. процесуалноправен въпрос, задължителен елемент от фактическия състав на нормата, спрямо който се извършва и преценка за наличие на основанието. За да е налице разглежданото основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Или, с оглед така определената дефинитивност на основанието, страната не е развила доводи.
Следователно, с подадената частна касационна жалба, не се обосновава наличие на приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.09.2008г. по гр.д.1481/03г. на Софийски градски съд, ВК, ІV “ Б” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: